Наскоро и у нас почна да се говори за Social Media Press Release, но все още малко компании адаптират PR-подхода си към новите медии. Ragan Communications публикуваха доста полезен пост с препоръки как компаниите да адаптират секцията от уебсайта си, насочена към медиите. С този кратък чеклист в 10 точки може да превърнете сайта си в полезно място, от което журналистите да черпят информация както за новости около компанията, така и при подготовка на по-разширени обзорни материали.
Ето и 10-те препоръки:
- Сложете информация за контакт: това може и да ви звучи като повече от ясно изискване, но е учудващо колко малко компании дават лесни механизми за връзка с екипа. Не се ограничавайте до традиционните адрес, телефон и e-mail, а добавете и връзки към социални мрежи, в които присъствате – там комуникацията може да е още по-бърза и директна.
- Направете е-пресцентъра лесен за откриване: журналистите нямат време да се ровят из сайта до безкрай. Сложете линк към секцията за медии още на заглавна страница, както и в sidebar-a.
- Нека адресът е лесен за запомняне: поддомейн news.moiatakompania.com е добър вариант, но по SEO-съображения аз бих препоръчала секция moiatakompania.com/news – така обновяващите се страници и трафикът ще дадат по-силно отражение върху Google-позициите.
- Добавете търсачка: доста ще улесните журналистите, ако добавите търсачка в секцията (както и в целия си сайт, всъщност). „Ако нямате търсачка, сякаш сте угасили лампата в стаята,“ казват от Ragan и са прави.
- Направете новинарска секция за вашия бранш: колкото и нелогично да ви звучи публикуването на новини за конкурентите на собствения ви сайт, тази стъпка носи доста позитиви. Тя превръща сайта ви в добър агрегатор на информация, който е полезен, като същевременно показва, че не се страхувате от другите в бранша и имате достатъчно високо самочувствие, за да признаете и техните успехи.
- Добавете възможност за абонамент: винаги е полезно да имате RSS-абонамент на сайта си. Така журналистите ще научават навреме новата информация, с което ще си осигурите по-високо отразяване.
- Махнете паролите: не изисквайте парола за достъп до информацията – все пак ако тези данни могат да влязат в медиите, няма защо да ги криете. А колкото повече бариери поставяте пред журналиста, толкова по-вероятно е той да потърси информация от друг източник.
- Включете информация за авторските права: освободете журналистите от едно допълнително притеснение, като споменете изрично, че всички снимки и данни от е-пресцентъра ви могат да се използват повторно.
- Добавете мултимедийно съдържание: дори да не може да влезе в печатните медии, то ще помогне на журналистите да получат допълнителна информация. За представители на онлайн медиите е добре да включите и кодове за embed – така увеличавате шанса вашето видео да се появи на новинарска страница.
- Добавете биографични данни за мениджърите: background-информацията за компанията и информацията за мениджърите е доста полезна и може да спести време при подготовка на обзорни материали и ретроспективни статии. Журналистите няма да трябва да ровят надълбоко и ще ви бъдат повече от признателни.
Красотата на е-пресцентъра се състои в това, че много лесно може да следите кои части от него привличат трафик и кои явно не се използват. Естествено, трябва да се има предвид, че това е доста нишова секция от сайта и тя в никакъв случай няма да се радва на същия интерес като информацията за продуктите ви, например.
Съветите са доста полезни и изчерпателни, но имам определени съмнения относно приложимостта им в България. В никакъв случай не подценявам колегите журналисти, но се чудя дали един такъв е-пресцентър ще бъде използван от тях – просто имам усещането, че навикът да получаваш прессъобщения в служебната си поща още е твърде силен. И все пак създаването на newswire агрегатори като PR сферата на Дневник и PR Kernel са достатъчна начална заявка за преминаване към онлайн-базиран модел за разпространение на PR-информация. Затова и компаниите, които отрано инвестират в изграждането на изчерпателен е-пресцентър, ще се ползват от популярността на първия и ще спечелят от бързата си реакция.
А вие мислите ли, че българските журналисти ще се възползват от такова нововъведение?
___
снимка: NASA Images
Просто браво, че продължаваш да си на „ти“ с актуалните течения:)
Точката с търсачката не я разбирам нещо? Ако има нужда да търсят информация и да се ровят из сайта, значи това не е SMPR – идеята там да е всичко, което би потрябвало на един журналист да си свърши работата без да ходи до google или да потъва в корпоративните страници.
Тук вече не говорим за SMPR, а за структурата на самата секция „За медиите“ на съответния сайт. Това, общо взето, е второто най-добро нещо след SMPR – там самите прессъобщения са доста по-традиционно направени, но в самата прес-секция има допълнителни елементи, които да помогнат на журналистите – все още не всеки може да си позволи SMPR за всяка новина 🙂
Описаните точки по-скоро навеждат на мисълта за SMPR център, отколкото това, което има на много сайтове в момента – PR съобщения подредени хронологично като новини. Но си права, може би е първата логична стъпка към нещо „по-добро“.
За търсачката бих искал да добавя един съвет – не използвайте тази, която Google предоставят като отделен application за сайта ви. Отделете малко ресурс да изградите своя такава и да я брандирате.
В Six Revisions има малко по-подорбна статия защо брандирането е важно… но това всички го знаят. Все пак, ето я: http://sixrevisions.com/project-management/why-branding-yourself-is-important/
Много полезно, благодаря за допълнението! 🙂
Те (българските компании) не ви пускат в селото, а вие за поповата щерка питате. Какво имам предвид ли?..
Повечето фирми дават в сайтовете си мобилни телефони, а в цял свят това говори за едно: ЗАД МОБИЛНИЯ НОМЕР обикновено се крие калпава, долнопробна или откровено мошеническа фирма.
Не, най- краткият виц не е този: „Евреин- миньор.“
Най- краткият е този: „Българин- бизнесмен.“