Миналата година на практика забравих рождения ден на това онлайн местенце и се почувствах гузно като майка забравила рождения ден на детето си. Днес обаче отрочето става на 8 и вече като че ли е по-самостоятелно и уравновесено от всякога – нещо, което си струва да се отбележи.
Всъщност, рожденият ден на блога и може би неговата относителна близост до началото на годината винаги ме карат все пак да погледна какво се случва тук – нещо доста показателно и за това какво става около мен. Интересното е, че на 8 (или „на практика на 30“, зависи откъде го гледаме), вече ми дойде акълът и мога да си позволя повече да робувам на себе си, отколкото на публика – може и да е ужасно, че ви го казвам директно, след като сте си отделили време да обърнете внимание на поста, но това не го прави по-малко вярно. Ако сте идвали тук през последната година, вероятно ви е направило впечатление, че пиша когато ми се пише и пиша за каквото ми се пише, като за маркетинг гледам по-скоро да споделям мнение, отколкото да споделям новини.
В момента отново ми се пише и ми се снима, което е особено положително – ако имаш енергия за съзидание, значи нещата вървят добре. Което значи, че може отново да вдигнем темпото – то на практика всичко ще е по-добро от „титаничните“ 33 поста за последната година. Със сигурност обаче не очаквайте по 4 поста на седмица – това е едно от тези неща, за които се обръщаш назад и се чудиш „как съм успявала преди?“, малко като с алкохолните подвизи на ранните ти 20 години.
Та така – още 1 година и този блог стои. Хубаво е! 🙂
___
снимка: Omer Wazir
Вашият коментар