Първо, всички полета са задължителни. Каква е логиката тогава да сложиш звездички на задължителните полета, ако всички са такива? Допълнителният акцент върху голямото количество информация, която изискваш от потребителя, не е най-умното нещо, което може да направиш. Защото клиентът вече е изнервен от необходимостта да попълни всичко.
А какъв изобщо е смисълът американска компания да има телефона ми, при положение, че те нямат интереси в региона, а се съмнявам, че имат интереси и в много други точки на света. Събираш огромна база данни, която никога няма да използваш – съответно единствената й стойност (ако вярваме, че информацията ще се ползва само от компанията) е допълнително задръстване с информация, която трябва да бъде отсята и систематизирана, по този начин губейки от ценното време на някой служител.
И ако голяма част от информацията може да бъде дадена без сериозни психически спирачки, то моментът с доходите на компанията вече минава границите на комфорта. Първо, аз като редови служител на средно ниво може и да нямам представа за доходите на компанията. Може да не съм се интересувала, може да не помня, може и да се съмнявам каква точно информация ми искат („revenue“ е много разтегливо понятие за недобре запознатите с финансовата терминология на английски – приходи, печалба, нето, бруто…) А най-големият проблем е, че хората се изнервят, когато ги питаш за пари. Тук става дума не само за корпоративна тайна, а за чисто психологическият натиск „Кажи ми колко взимате, и то на всяка цена!“
Накратко – всеки допълнителен задължителен ред от формуляра може да откаже потенциалния потребител да ти се довери. Ако създаваш е-доклад и то безплатен такъв, значи се опитваш да достигнеш максимално голяма аудитория със своите послания. Затова недей да отказваш сам публиката да те чете. И не се затрупвай с ненужна информация.
Май няма да е лошо да им се драсне един мейл и да им се предложи know-how срещу заплащане 😉