• Skip to primary navigation
  • Skip to content

Васи ли?!

Блог за маркетинг, PR, технологии и всичко останало

Main navigation

  • Work
    • всички
    • социални медии
    • реклама
    • PR
  • Play
    • всички
    • фотография
    • театър
    • пътуване
  • За мен
    • За мен
    • Подари ми книга!

А номера на обувките?

Категория: Work

Вчера трябваше да сваля един доклад на компанията за PR Vocus, чиято работа се свежда основно до САЩ, Австралия и част от Европа. След приятната кратка покана, която получих на e-mail, реших да видя за какво става дума. Линкът ме отведе към следния формуляр:


Първо, всички полета са задължителни. Каква е логиката тогава да сложиш звездички на задължителните полета, ако всички са такива? Допълнителният акцент върху голямото количество информация, която изискваш от потребителя, не е най-умното нещо, което може да направиш. Защото клиентът вече е изнервен от необходимостта да попълни всичко.
А какъв изобщо е смисълът американска компания да има телефона ми, при положение, че те нямат интереси в региона, а се съмнявам, че имат интереси и в много други точки на света. Събираш огромна база данни, която никога няма да използваш – съответно единствената й стойност (ако вярваме, че информацията ще се ползва само от компанията) е допълнително задръстване с информация, която трябва да бъде отсята и систематизирана, по този начин губейки от ценното време на някой служител.
И ако голяма част от информацията може да бъде дадена без сериозни психически спирачки, то моментът с доходите на компанията вече минава границите на комфорта. Първо, аз като редови служител на средно ниво може и да нямам представа за доходите на компанията. Може да не съм се интересувала, може да не помня, може и да се съмнявам каква точно информация ми искат („revenue“ е много разтегливо понятие за недобре запознатите с финансовата терминология на английски – приходи, печалба, нето, бруто…) А най-големият проблем е, че хората се изнервят, когато ги питаш за пари. Тук става дума не само за корпоративна тайна, а за чисто психологическият натиск „Кажи ми колко взимате, и то на всяка цена!“

Накратко – всеки допълнителен задължителен ред от формуляра може да откаже потенциалния потребител да ти се довери. Ако създаваш е-доклад и то безплатен такъв, значи се опитваш да достигнеш максимално голяма аудитория със своите послания. Затова недей да отказваш сам публиката да те чете. И не се затрупвай с ненужна информация.

СВЪРЗАНИ ПОСТОВЕ

Tweet
Pin
Share
0 Shares

25 септември 2009 Тагове: fail, онлайн маркетинг

Абонамент

Абонирай се за месечния нюзлетър (на английски) на "Васи ли?!" и Valchanova.me.

Reader Interactions

Коментари

  1. krassyo коментира

    26 септември 2009 в 06:16

    Май няма да е лошо да им се драсне един мейл и да им се предложи know-how срещу заплащане 😉

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Авторски права © 2022 · No Sidebar Pro на Genesis Framework · WordPress · Log in