Първото пътуване за годината беше до Атина. Февруари не е непременно идеален месец за разходки, но пък концертът на Dropkick Murphys не чака и затова се прежалихме, оставяйки се на благоволението на гръцките метеорологични богове.
Основната цел на уикенд-пътуването беше да послушаме музика наживо, да ядем местна храна и чак на последно място – да видим каквото има да се вижда в гръцката столица. На първо четене се оказа, че то не е особено много, затова просто трамбовахме уличките на Монастираки без конкретен план, завъртяхме се около Акропола и после попивахме атмосфера из битпазара, криволичещите завои на Плака и шумните булеварди на Псири.
Правилната храна
Обиколката беше гастрономически-ориентирана. Най-важната спирка беше предварително проученият и препоръчан ресторант Diporto Agoras. Чинно с Google Maps в ръка поехме към дестинацията за обяд. Атина е от онези градове, в които центърът и опасно изглеждащите квартали живеят в симбиоза. В един миг си на огромен булевард, свиваш вдясно и се озоваваш в китайския квартал. Малко по-надолу по същата улица, аз с моя матов цвят бях един от по-светлите участници в хаотичното улично движение. Свиква се лесно, но има първоначално усещане за неподготвеност.
Стигнахме адреса, където стои съборетина с изпочупени стъкла. Ресторантът е по стълбите надолу под нея. „Ресторант“ е по-скоро ориентировъчно означение. Озовахме се в изба, чието празно място е уплътнено с 6-7 маси. Клиентелата е на средна възраст 64 и по всичко изглежда, че прекарва съботата си тук поне от 30 години.
Седнахме на свободна маса, сервитьорът (вероятно внук на готвача) дойде да ни вземе поръчката. Казахме „English?“ и той отвърна „ОК, one moment.“ След 2 минути донесе хляб – вероятно за да компенсира забавянето на менютата на английски. В ретроспекция, нямам идея как сериозно ми е минала такава мисъл през главата. След малко се появи директно с чиния супа от нахут, порция пържени рибки и кана рецина, преди секунди налята от едната бъчва до масата. Беше ни дадена свобода само да кажем дали искаме салата.
Атмосферата се подобри още повече, когато на масата ни бяха настанени двама господа на 60+. Единият говореше достатъчно англисйки, за да обсъдим икономическата обстановка на Балканите и да ни сподели колко лошо нещо са това данъците 🙂 Остана изключително учуден, като му казахме, че сме намерили мястото в интернет. Две кани рецина по-късно успяхме да си тръгнем, за да реанимираме малко преди вечерното излизане.
Семейните заведения
Направи ми впечатление, че истинските заведения в Атина са семейни. Diporto Agoras със сигурност беше такова, а благодарение на скритите ресторантотърсачески способности на Емо, попаднахме и на втори чуден обяд в неделя. В центъра на най-туристическата част близо до Акропола е свито семейно ресторантче на над 150 години. Собственикът вдига телефона и се занимава с парите, дъщеря му сервира, докато на съседната маса внучето решава домашно по математика с чичо си. Семейна идилия. Храната беше също толкова идилична – огромна домашна салата, препълнена купичка маслини, фава (гръцки хумус от специален вид грах), мусака (която даже не съм снимала, защото я изядохме твърде бързо).
В Рим не можеш да попаднеш лесно на такива места, защото градът е станал много по-туристически. В Атина обаче, излизайки от района на Акропола, попадаш просто в обикновен град – не особено красив, но автентичен.
Ирландска музика от Бостън
Няма как да не драсна два реда за Dropkick Murphys – причината въобще да стигнем до Атина. Страшно яки професионалисти, цялото шоу се движеше по часовник, те бяха адски добри.
Трябва да ви кажа обаче, пълен късмет е, че сме живи след такъв концерт и сега разбирам колко напред сме в България на тема сигурност в заведения. Пушене, кенчета бира, футболни факли на закрито, ужасяващ процес по излизане само с една отворена врата и оставени заграждения на входа. Та следващия път на концерт кажете едно „Благодаря!“ на организатори и охрана, заслужили са си го 🙂
П.П. Този път ме домързя и даже не съм вадила фотоапарата от чантата. Снимките са правени с iPhone и VSCO, което се превръща във все по-любимо приложение.
Вашият коментар