В архива са останали малко снимки, които искам да ви покажа, но няма смисъл да ги отделям в самостоятелни постове. Затова – ето 2 места в различни краища на България, които трябва да видите.
Дяволското гърло
Имам усещането, че детството ми е съкратено, защото като малка съм пропуснала всички „задължителни“ екскурзии и зелени училища, на които мои набори са ходили. На стари години започнах да се катеря по планини и да ходя по пещери. Което не е лошо – хем всичко ти е за първи път, хем ще ти останат доста повече съзнателни спомени. И все пак, завинаги съм изпуснала мазането на дръжки с паста за зъби. Надявам се!
Но да не се отклонявам, говорех за задължителни забележителности из България. Дяволското гърло със сигурност спада към тях. Стигнахме до пещерата след няколко дни в Триград. Историята на пещерата можете да четете онлайн. Най-впечатляващото за мен е колко скоро всъщност сме успели да влезем в пещерата и колко неясноти има все още около нея. Къде отива водата на реката и къде остават всички предмети, които завлича?
Тъй като тук няма сталактити, можете да тествате фотографски умения на воля. Следват няколко резултата:
Катеренето по стъпалата към изхода си беше специално изживяване – не защото те са цели 301, а защото са адски високи, ужасно тесни, постоянно хлъзгави и неприятно стръмни. Казвала ли съм ви колко мразя стълби?!
Боянски водопад
Ето още едно признание на тема туристически опит: като виден кореняк-софиянец, нито съм се качвала на Черни връх, нито съм ходила до Боянския водопад. Един от двата пропуска вече е коригиран.
Пътят до горе е приятна разходка от час и половина. После решихме да се качим и до хижа Момина скала, което увеличава пътя с още 40-тина минути, при добавен бонус кюфтета, салата и бира. Добра сделка!
Пътят надолу е не-съвсем-приятна разходка от 2 часа. Тъй като краката ви постоянно се движат под неудобен наклон, започват да се обаждат неприятни травми в колената, а на другия ден ви гарантирам най-странната мускулна треска локализирана нишово в мускулите на прасците и около задната част на глезените. Но стига мрънкане! Важното е, че водопадът си струва, особено в тази част на годината:
Накрая само да ви напомня: за бога, хора, изхвърляйте си боклуците на правилните места!!! От големия дънер до Боянския водопад събрах 4 пластмасови бутили от 1.5 л, няколко найлонови пликчета, серия салфетки и 15-тина фаса. Това ме дразни страшно, но все пак – не си събирайте боклука заради мен, събирайте го заради мястото и природата.
България е богата на много природни богатства и красоти, които си заслужават да се видят и посетят. Аз също страдам от подобен сидром като теб, понеже като малък родителите ми бяха почти постоянно заети и не бях пътувал на почивки много, освен няколко лагера на морето. С тях един път си спомням, че сме се качвали на Витоша. За сметка на това, когато станах самостоятелен наваксах доста и имам късмета да имам жена, която също обожава да пътува и пътешества. Имахме малка пауза, докато сина ни беше малък, но сега пак се активизираме и този сезон смятаме да осъществим няколко оферти за почивка, които се мотаят в главата ни. Включително планина и чист въздух за малкия и нас и море за семейна почивка с приятели. Да видим дали ще се справим на 100% с плановете…