Няма да пиша много. Всъщност няма нужда да пиша много. Защото когато дойде време за следобедното кафе, всичко други губи смисъла си. В кафето се крият всички причини да се живее: да трансформираш нещо от безличен кафяв пясък в наслада за всички сетива; да имаш достатъчно търпение, за да направиш толкова много млечна пяна, че да наводниш цялата кухня…

Петък вечер протече под знака на Social Media Monopoly. Точно както оригиналната настолна игра, и тук целта е пълна хегемония над пейзажа и банкрутиране на всички други участници. Само че вместо улици и булеварди, можеш да си купиш Google, Facebook или Twitter. Създаването на такава игра е доказателство, че социалните медии стават част от световния фолклор.

Един момент е достатъчен. Един момент, в който падаш. Един момент, в който политаш. За миг разбираш, че си се променил. За миг разбираш, че някои хора си остават същите. За миг ти става ясно, че обичаш… Понякога времето, по-тънко от миглите на очите ти, е напълно достатъчно…

Днес няма да ви отнемам много от времето. И без това животът е подсъдно кратък Но искам да споделя нещо невероятно красиво и поетично. Едно доказателство, че въображението няма граници, а вдъхновението може да се намери в най-обикновените неща. Опитът показва, че мечтите са най-хубави, когато са големи. Дори и бързо да изчезнат, краткият им живот изпълва всичко с цветове, красота и смисъл.

Понякога си мисля, че не разбирам хората. Или поне някои аспекти от тях. Не разбирам защо трябва да приемаш друг човек (който си е цяла собствена вселена) за своя собственост. Не разбирам защо трябва да си сложиш профилна снимка, на която си залепен уста в уста с гаджето или защо трябва всеки път веднага да прокламираш “In a Relationship”. Това (поне за мен) не е любов а показно маркиране на територия.

“Ето и едно лично признание: аз съм заложник на моя iPhone. Както и на домашния ми компютър, работния ми компютър и нетбука, който взимам с мен, когато излизам. Трудно е да обясня защо изпитвам необходимост да си проверя пощата, когато събеседникът ми стане за 5 минути от масата в заведението. Не мога и да ви кажа точно защо се чувствам напълно откъсната от света, ако половин ден съм без интернет, дори и ако съм с компания от 10 добри приятели…”

Сънуваш, пътуваш през всякакви странни паралелни светове. Най-накрая сънуваш, че си стигнала у дома. Събуждаш се -той се е обърнал да те прегърне. Усмихваш се и си мислиш колко е прекрасно да се сънува. Особено наяве…

Тези дни се забавлявам сериозно с графити и в петък ми попадна едно страшно усмихващо клипче, което реших да ви споделя в тази слънчева неделя. Мисля, че това графитено предложение е просто страхотно и още веднъж показва, че изрази на любовта могат да те застигнат навсякъде, дори на някоя стара стена

Ледчетата в чашата се завъртяха, сякаш искаха да обяснят на някого Ръдърфордовия Планетарен модел на атома. В един момент им стана скучно, разминаха се и продължиха хаотично да обхождат повърхността на питието. То пък се впусна в опит за бягство, стигна опасно близо до ръбовете на чашата и една непокорна капка се плъзна по външната страна на стъклото…

Павлина ме покани да участвам в една доста смислена щафета, затова ще се включа, макар и късно. Поводът бе 24 май, инициатор на мемето е Алекс от Аз чета, а темата е “Как четеш?” Пригответе се да научите повече за моите книжни навици.