Какви искахте да станете като малки? Биолози, астронавти, химици, работещи в адски интересни лаборатории? А кога се отказахте от тези мечти? Дали е било в 4-ти, 6-ти или 9-ти клас? Честно да си призная, винаги съм искала да стана ветеринар – и то не просто на домашни животни, а на екзотични индивиди от разни тропически гори. Но ето, че ме споходи гимназиален учител по биология, който за добро или за лошо ме отказа от тази идея.

Всеки с повече или по-малко творческа работа ще ме разбере, когато кажа, че да си креативен хич не е лесно. За добрите идеи ти трябва не само талант, но и сериозна подготовка. Джон Клийз разкрива факторите на тази подготовка за креативна работа. Когато такава информация идва директно от един Пайтън, няма как да пропусна да я споделя. Подгответе се за интересно видео и максимално кратко обобщение.

Обещах да завърша разказа за разходката ми в Италия този уикенд. Последната спирка е почти митологичната сред туристите Венеция. Ще чуете всякакви мнения за нея, като за добре прославена куртизанка. Едни я възхваляват, други я хулят яростно – ето как изглежда тя през моите очи. А може би впечатлението ми се дължи по-скоро на времето на срещата, отколкото на самата нея. Но за това – след малко.

Нека да започнем седмицата с нещо интересно и мотивиращо – а именно “Защо никога няма да имате страхотна кариера”. Да, всъщност не звучи толкова интересно и мотивиращо, колкото трябваше. Но това не променя факта, че презентацията на Лари Смит от TEDxUW е страхотна. И толкова вярвам, че си заслужава да я видите, че за първи път базирам пост на TED лекция Това е рецептата, която може да ви вдигне достатъчно за някой и друг подвиг в офиса.

Той е този, който винаги е до теб. Дори да не сте говорили от месеци, той знае кога точно да пусне един SMS с една дума, ако ти е най-нужна подкрепа. Имаш усещането, че той диша в синхрон с теб. Независимо дали някога си го търсила, той се появява в живота ти, без да усетиш – просто е там тогава, когато си готова да го видиш.

Напоследък все ми се случва да попадам на хора, които са решили, че трябва да променят живота си веднага. Мисля, че новата година е времето, в което тази истерия започва да приема небивали размери и колкото и чудесно да звучи “от тази година няма да се съобразявам с всички норми”, решението е необмислено и в 99% от случаите революционната идея те държи само няколко седмици/дни/часа. Затова е време някой да се изкаже в името на противоположната позиция – защо пък да не съм аз? Хайде да си поговорим с работните революционери.

От много отдавна не ми се е случвало. 10 часа вечерта е, вечеряла съм и пия чай, докато пиша. Почти бях забравила колко е хубаво да пиеш чай. Връща ти спомени, които се давят само в такива ароматни чаши. Сега пия мента с лайка, а обичам зелен чай, билков чай, плодов чай… Със или без лимон, с бисквитка или мандарини за добавка… Чаят може да е всякакъв, но това, което му дава най-силен аромат, е спомен или мисъл.

Тъй като отдавна не съм ви споделяла нищо, май е време. И днес ще говоря за нещо важно, като по собствен начин с този пост празнувам. Но първо, едно отклонение, за да изясним атмосферата: седя на бюрото вкъщи, пия кафе от любимата ми чаша, слушам The Cure. Събудих се сама, без аларми и без да си мисля какви задачки имам днес. Единственото, което трябва да направя, е да планирам къде по-точно да си изкарам следобеда (предвиждам четене на книги в кафетерия и разходка до няколко изложби в центъра).

Не съм спала, уморена съм от работа и писане на епична дипломна работа. Гърбът ми е схванат, краката ме болят. Но още докато пием по едно малко преди концерта започвам да живвам. Защото идва време за Parov Stelar Band и всички знаем, че ще е точно толкова много зареждащо.

“Кога ще си празнувате годишнината?” Този въпрос може да хвърли в дълбок размисъл дори и най-организираните и паметливи хора. Ако сте женени, това доста улеснява нещата – когато първо сте вдигали наздравиците, тогава ще ги вдигате пак. Ако обаче сте стандартен съвременен “it’s complicated” обвързан човек, може и да ви е много по-трудно.