Трябва да ти призная нещо. Понякога вечер те гледам дълго, докато си с гръб на компютъра и те прегръщам наум. После те гледам, докато спиш и те прегръщам наяве (или може би насън, от твоя гледна точка). Да ти призная, с хубавите неща се свиква неимоверно лесно. Не говоря за свикването равно на досада, а [...]

Не се шашкайте от заглавието, ще ви стане ясно за какво иде реч след малко. Да направим първо една проста калкулация. Spoiler alert: резултатът сигурно няма да ви хареса. Сега направете една груба сметка по колко време работите на ден. Не говоря само за часовете в офиса, а за цялото време, в което мозъкът ви си седи на въображаемото бюро. Да, сънуването на работни сценарии също се брои. Е, какво излезе? Помислете и колко време отделяте за приятели, семейство и специалното другарче? Мдам, така си и мислех.

Неминуемо идват такива сутрини. Слънцето грее и всичко е една идея по-хубаво. Ставаш и си правиш кафе, докато пееш с радиото. Боси крака отмерват ритъма от саундтрака на новия ден. Наистина го усещаш нов, като недокоснат лист хартия – всичкото сиво вчера сякаш се е изпарило заедно с дъжда, който биеше по прозорците снощи.

Рядко си позволявам подобни лично-мненийни откровени rant постове по “обществено значими” теми. Този път обаче е неделя и реших да се отпусна. Та думата ми е за връзки, двойки и вечното нелогично желание да променяш другите. Всъщност, поводът за този пост е напълно невинен и започна от… дресинг за салата.

Много арт-проекти се раждат по света и много от тях привличат вниманието ми. Но само за някои решавам да пиша. Този ми направи впечатление, защото подхваща една от любимите ми теми, а и е чист crowdsoursing в аналогова форма Да видим, какво трябва да направиш, преди да умреш?

Винаги съм знаела, че Марти Ангелов ще покори света. Все пак, той има отличаващ се стил на писане и достатъчно смелост да го използва, за да разказва добри истории. И под “добри” нямам предвид истории, които сте готови или искате да прочетете – имам предвид истории, които ви карат да мислите за разни важни неща и да откривате позабравени горчиво-сладки спомени.

Беше късно, но кафето винаги е добра идея. Остави чашата на бюрото и хвърли един дълъг изпитателен поглед на монитора. Той дори от учтивост не се постара да премигне. Поради неопределена причина това я вбеси. Таблици. Мразеше таблици. Те винаги изглеждаха така, сякаш ей-сега ще те прецакат, без да усетиш. А после на всичкото отгоре ще се кискат зад гърба ти…

Остави чашата до прозореца.  Точно там, където се спускаха струйките на дъжда. Щеше да е особено подходящо, ако навън беше мрачно и сиво – такова, каквото беше в сърцето й. Но времето не изпитваше съчувствие към дребните човешки проблеми и затова навън дъждът се сипеше под лъчите на топлото пролетно слънце. Всичко тече, panta rei и така нататък.

След като вече от месец и половина съм извън милата родина, осъзнавам, че има неща, които много ми липсват. Не говоря за хора, а за места, неща и ритуали, които неусетно са ти влезли под кожата – бавно, с неумолимата и непреклонна сила на времето. Ето един кратък списък с всичко, което ми се ще да имах в момента.

Неделя сутрин е най-важното време от седмицата. Защото е хубаво да закусвате заедно, да правиш повече от една чаша кафе и да се дуелирате с вилици за последната хапка чийзкейк… Защото е от жизнено значение да изгледате филм, докато сте все още в леглото. Защото е повече от задължително да излезете и да погледате хората в парка.