Казвала ли съм ви колко обичам вино? Тук мога да изсипя стотици скучни и вече ползвани клишета за тази напитка, тъй като много хора са писали и говорили за виното – и то хора по-велики от мен. Виното не е просто начин да ти се завърти главата – то е среща на всички сетива: от звука при изваждането на тапата и допира до красивата стъклена чаша, която пасва идеално на дланта ти, през аромата на букета, цвета, леещ се в стъклото и накрая вкуса при първия допир с езика.

Винаги съм смятала, че 42-рите рождени дни са много важни – добре де, не винаги, но откакто за пръв път прочетох “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Та тази година знаете ли кой става на 42? Батко ви Интернет. Тоя, с който се събуждате всяка сутрин и с който си гледате новините вечер (ако, като мен, нямате необходимост от телевизия). Интернет за мен лично е станал почти като въздуха – скоро не ми се е случвало да не мога да си проверя пощата за повече от час. И тогава ставам една нервна и заядлива, с усещането, че изпускам много.

Казвала ли съм ви, че харесвам дъждовните утрини – точно тези, които са мрачни и намусени и в които хич даже не ти се излиза от леглото? Единственото същество, доволно от ставането ми, е котката, която чака храна. Бързо минавам през кухнята – студените плочки под боси крака не са най-приятният начин за събуждане.

Наистина, при наличието на 4 почивни дни, дори няма смисъл да планирате пътуване някъде надалеч. Престоят в София е напълно достатъчен. Защото София по време на четири почивни дни не е същата. Можете преспокойно да се почувствате в някой малък град, но все така пълен с приятни места за посещение и неща за правене.

Трябва да ти призная нещо. Понякога вечер те гледам дълго, докато си с гръб на компютъра и те прегръщам наум. После те гледам, докато спиш и те прегръщам наяве (или може би насън, от твоя гледна точка). Да ти призная, с хубавите неща се свиква неимоверно лесно. Не говоря за свикването равно на досада, а [...]

Не се шашкайте от заглавието, ще ви стане ясно за какво иде реч след малко. Да направим първо една проста калкулация. Spoiler alert: резултатът сигурно няма да ви хареса. Сега направете една груба сметка по колко време работите на ден. Не говоря само за часовете в офиса, а за цялото време, в което мозъкът ви си седи на въображаемото бюро. Да, сънуването на работни сценарии също се брои. Е, какво излезе? Помислете и колко време отделяте за приятели, семейство и специалното другарче? Мдам, така си и мислех.

Неминуемо идват такива сутрини. Слънцето грее и всичко е една идея по-хубаво. Ставаш и си правиш кафе, докато пееш с радиото. Боси крака отмерват ритъма от саундтрака на новия ден. Наистина го усещаш нов, като недокоснат лист хартия – всичкото сиво вчера сякаш се е изпарило заедно с дъжда, който биеше по прозорците снощи.

Рядко си позволявам подобни лично-мненийни откровени rant постове по “обществено значими” теми. Този път обаче е неделя и реших да се отпусна. Та думата ми е за връзки, двойки и вечното нелогично желание да променяш другите. Всъщност, поводът за този пост е напълно невинен и започна от… дресинг за салата.

Много арт-проекти се раждат по света и много от тях привличат вниманието ми. Но само за някои решавам да пиша. Този ми направи впечатление, защото подхваща една от любимите ми теми, а и е чист crowdsoursing в аналогова форма Да видим, какво трябва да направиш, преди да умреш?

Винаги съм знаела, че Марти Ангелов ще покори света. Все пак, той има отличаващ се стил на писане и достатъчно смелост да го използва, за да разказва добри истории. И под “добри” нямам предвид истории, които сте готови или искате да прочетете – имам предвид истории, които ви карат да мислите за разни важни неща и да откривате позабравени горчиво-сладки спомени.