Ходила съм във Флоренция, когато бях осми клас, имаше театрални фестивали и пеехме народни песни пред хубави италианци и високи германци. Фелипе ми обеща писмено, че ако реша да се върна във Флоренция, ще ми плати самолетния билет. Както често се случва, не съм го чувала от тогава. Но пък във Флоренция се върнах, точно 10 години по-късно. Този път нямаше театрални фестивали, а само дълго трамбоване по малки улички и вкусна храна.

Италия е особено приятно място за почивка – кратка, а вероятно и по-дълга. Честно казано, 6 дни са крайно недостатъчни, за да се отдадеш на dolce far niente философията и да си починеш активно. Но пък е напълно достатъчно време, за да усетиш вкуса на италианския нрав в различните му форми – особено ако имаш под ръка няколко местни, които да те разведат. Ние започнахме с Рим…

Тази седмица има повече съботи. Много е хубаво да има съботи. А когато са повече, неделята изглежда още по-далечна. Сянката на наближаващата седмица още е твърде слаба, за да я усетиш и мозъкът отново да влезе в познатия “очаквай неочакваното” режим, който тайно ти подсказва, че със сигурност ще ти се падне някоя изненада с краен срок вчера.

Замислих се, че за разлика от Слон, аз не споделих много за пътуванията ми тази година. И тъй като 4 месеца трудно могат да се опишат в един пост, реших да избера само някои детайли, които са се запечатали най-силно в съзнанието ми. Интересно е как работи мозъкът: точно след разходката всичко е кристално ясно, но с времето от този врящ казан емоции остава едно кристалче спомен, което винаги светва, щом дадено място бъде споменато. Ето и най-любимите ми моменти от различните градове в Англия и наоколо:

Досега съм ходила във Велико Търново само веднъж, по работа. След един уикенд и с подходящия водач обаче всичко е по-различно. Градът, както и преди, ми изглежда прекрасен. Но вече знаеш в кои улички е най-забавно да се играе и в камбанариите на кои църкви може да се влиза – е, ако си на около 10, но и това е полезно, нали?

Той винаги идва бързо и затова го обичам. Не го обичам отдавна, знаеш – това показва, че любовта може все пак да се научи. Дъждът бърза да пристигне тогава, когато ти е най-необходим. За да те успокои. За да те накара да се концентрираш върху работа. За да спре погледа ти върху падащите по стъклото капки, които да погледаш за почивка на ума…

Вечеря за един е нещо особено. Тя може да бъде приятна, спокойна, с чаша вино и книга в ръка. Тя се приготвя без много усилия, но за удоволствие, съвсем набързо. След това измиваш съдовете само за минута.

Дяволът бил в детайлите. Не им вярвам. Всъщност в детайлите има много красота. А колко рядко се сещаш да им обърнеш внимание – дали е от страх, че за миглите ти ще се закачи някой дявол? Именно малките неща ти стават любими. След десет години още помниш как слънчевите лъчи падаха през прозореца на първата ти квартира. Или как единият му крак винаги оставаше отвит…

Новата година не е нещо особено. Има обаче малки ценни моменти, в които нещо привлича вниманието ти и те кара да се чувстваш по-различно от когато и да било. Така тази година започна особено – с прогонване на злите сили. Кукерите в Разлог бяха нещо, за което само съм чувала, но и най-живописните разкази не могат да се сравнят с реалността.

Избрах да започна новата година с едни от последните снимки на старата. Хубаво е да има приемственост, а и това е още един начин да си припомниш колко близко всъщност е уж толкова далечното минало. А тези две синьо-бели споменчета са от хижа/езеро/връх Безбог на 31 декември…