Всички, всеки ден, трябва да се Съединяваме.

В Царево сме само за един следобед. Вече няма Синеморец, няма преходи. В скоро бъдеще ни чака само София. И все пак има цели 5 часа, на които да се насладим. Градът прилича на мегаполис, ако идваш от Синеморец. Има повече от една улица! Дори има и аптеки!!! (Бележка: другия път като тръгнем за Синеморец, да си взема традиционния медицински комплект, аптека има в Ахтопол)

Вечерта лежим на плажа. Виждам падаща звезда и намирам Касиопея. Не зная какво да си пожелая, затова оставям звездата в състояние на свободно падане. След 20 минути пожелаваме лека нощ на Касиопея и се прибираме. Сутринта ни чака път. Синеморец не е достатъчен. Трябва още…

Мечтаех си за почивка. И точно това получих. Синеморец е точен антипод на вече омразния ми претъпкан Слънчев бряг. Селото е безлюдно точно колкото трябва, за да бъде романтично спокойно, без да е потискащо празно. Кацнал в най-южната част на Черноморието, Синеморец е топъл дори в 6 сутринта.

Старата любов ръжда не хваща. Така е и с любовта към градовете. Със София си имаме доста интересен love/hate relationship, но въпреки това love е повече от hate. Често пъти при вида на мръсни градинки, запуснати сгради или вечно намусените хора в метрото се чудя кога най-сетне ще ми писне окончателно и ще реша да се преместя. В други дни цялото това urban-усещане ме кара само да й се възхищавам…

Тя може да бъде студена и надменна, като всяка жена. Но може да бъде мила, нежна и приветлива. Да те прегърне, да се разлее около теб на малки топли късчета дихание и да отнеме всичките ти тревоги. Тя е магична, а на това са способни само най-хубавите жени. Хванала те е за ръка и вървите заедно, а в ушите ти звучи точно онази мелодия…

Детето може да те научи на много неща. Любопитството му е по-силно от страха да не падне. Играе си, без да крои игрички. Завидно детство – точно като едно време….

Отдавна не съм снимала истински (т.е. на дълги разходки с любимото Nikon-че), за което ми се карат. Просто се завъртяха едни други обороти и не ми остава достатъчно концентрация. Но 5-те минутки вдъхновение на ден раждат интересни неща…

Слънцето залязва, а утре нищо няма да е същото.
Облаците няма да са същите.
Светлината няма да е същата.
Клетките на кожата ти няма да са същите.
Ударите на сърцето ти няма да са същите.

Той е най-добрият ти приятел. Винаги е готов да ти помогне. Винаги е там, за теб. Мълчаливо върши работата си, без да се оплаква. Пръв опитва всяко тесто за палачинки, което някога си правила. Разбърква старателно сместа, без да бърза, в такт с твоите движения. Замесва и тихото ти тананикане, докато готвиш, с което палачинките стават по-сладки. Замесва и ситните сълзи, когато ти е тъжно и само той вижда какво ти е наистина. Вече няма нужда от сол…