След като видяхме Рим, тръгнахме на север. През Флоренция минахме не толкова от любопитство, а защото беше най-удобната еднодневна спирка по пътя към Тренто и Венеция. И наистина не сбъркахме. От прозореца на влака на няколко пъти видяхме преспи сняг, но когато стигнахме на място, от сняг нямаше и следа – слънце и пак слънце. За сметка на това вятърът си го биваше.

Разбира се, разходихме се до катедралата Santa Maria del Fiore. От часовете по история на изкуството все още помня историята на първата ренесансова катедрала, но това не е задължително знание – просто си личи как архитектите са отпуснали въображението си и са сложили и последната финтифлюшка, която им е хрумнала. От всичкото ми обикаляне до момента това е най-любимата ми религиозна сграда. Не ви препоръчвам да я разглеждате отвътре, защото е толкова мрачна и скучна, че чак няма да повярвате, че е същата.

Оттам нататък нямахме точен план. Загубихме се в тълпата и малките улички и ходихем толкова, колкото се наложи, за да спрем да виждаме туристи. Малки паркчета, улици, коли… и навсякъде тези зелени дървени кепенци, които винаги асоциирам с Флоренция, дори и да ги видя другаде. Разбира се, навсякъде фучат мотоциклети – това е правилният начин за придвижване на един италианец!

Стигнахме до Арно и се разходихме по брега й от единия край на града чак до центъра. Водите са заслепяващи, когато слънцето свети под точния ъгъл, а по бреговете има удобни места за почивка. Естествено, поспряхме се на Ponte Vecchio – единственият оцелял отпреди Войната (Мусолини е имал поне една добра идея). Постройки до постройки върху постройки… отдалеч прилича на детско Lego.

Вечерта ни заведе в ресторанта с най-автентична атмосфера, който съв виждала. По стените патрулираха гордо стари снимки, сервитьорите бяха много италиански. Сметнахме, че Bistecca alla fiorentina ще ни се опъне, но не пропуснахме телешкото, което мога да опиша само с “Ммммм”.

Вечеряхме дълго, след което се разходихме покрай реката и отидохме да почиваме преди пътуването към Венеция.

Още по темата:

1. Задар – неочаквана находка в Хърватска
2. Водно
3. София следобед

Започнахме с Рим. Три дни в Рим могат да те оставят без дъх, но ако ги заплануваш качествено, ще ти дадат много повече от туристически спомен. Коктейлът по избор включваше само основните забележителности, без подробно обикаляне на църкви и музеи, за които вероятно ти трябва отделна седмица. За мен сградите са по-интересни отвън, а картините и скулпторите могат да ти дадат много по-малко от едно кафе, изпито на правилното място (разбирай „далеч от туристическите капани“).

Забележителностите

Centro Storico може да се обиколи спокойно за един следобед и точно това беше планът. Разбира се, нямаше да е толкова бързо и безпроблемно, нито пък толкова забавно, ако не беше Диди. На Испанските стълби има твърде много продавачи на цветя и всякакви глупотевини, които са си направо инвазивни. Фонтанът Треви е много по-голям от всичко, което съм си представяла. Пантеонът е доста впечатляващ, особено ако хванете хубава светлина през купола. На Пиаца Навона има няколко много добри художници, но е трудно да ги отделиш от общата тълпа. Заслужава си да опитате панорамната гледка, която дава монументът на Пиаца Венеция, а някои от типажите, които ще срещнете там, са си направо емблематични (за италианците – по-късно). Това горе-долу обобщава впечатленията от района.

Храната

Ако искате да се изхранвате като местен, трябва да пробвате пица на парче. За първи път виждам някой да реже пица с ножица, но не това е най-важното. По-важно е, че пицата е вкусна. Ако избягате от туристическия маршрут и свиете в някоя по-малка пряка, значително увеличавате шансовете си да попаднете на вкусна храна – това всъщност важи за храната във всички райони, но ще го спомена само веднъж.

След пицата е задължително да завършите обяда с едно gelato. Осъзнавам като грешка, че пристрастието ми към италианския сладолед вероятно ме е ограбило от възможността да хапна доста други добри десерти, но не съжалявам много-много.

Да продължим малко по темата за храната. Вечерята на Campo de’ Fiori е доста приятно изживяване. Хапнете прошуто и моцарела под зоркия поглед на Джордано Бруно (чиято статия много сполучливо беше оприличена на Оби Уан-Кеноби). Ако ви се яде пица, просто свърнете някъде извън туристическия маршрут, например в района на Piazza della Republica. В същия район намерихме и особено добър ресторант: останалите посетители бяха основно италианци, атмосферата беше на ниво, а телешката пържола беше голяма колкото главата ми и успя да ме накара да преосмисля политиката си по отношение на опцията medium-rare – не бях пробвала толкова сочно телешко до момента.

И пак забележителностите

Вторият ден отделихме на Античността. Ето ви едни съвет, който ни спаси живота (или поне ни избави от триж по-дълго чакане): вземете си комбиниран билет за Колизеума и архитектурния парк Palatino на входа на втория. Там чакането е доста по-кратко, а има далеч по-интересни неща за гледане. Подгответе се психологически за големи групи от испанци – навсякъде са, бутат се, пеят и са по-шумни и от най-страшната варварска орда. Не знам как древните императори не се обръщат постоянно в гробовете си!

Третият ден в Рим пък мина под знака на Църквата. Във Ватикана се задържахме за една 15-минутна обиколка на площада с отворена уста, след което се покатерихме до върха на Св. Петър. Обичам панорамните гледки, но за разлика от Паметника на незнайния войн тук мястото е много по-малко, а възможността да направиш няколко кадъра на спокойствие е по-скоро илюзорна и непостижима. Папата май не си беше вкъщи. За сметка на това на едно от таблата (предполагам, с електрически кабели) гордо седи надпис “CSKA”. Надали става дума за московския тим. Следобедът остана посветен на трамбоване по малките улички и пиене на кафе, придружено от крупни количества сладолед и зяпане на минувачи.

Италианците

Пиша с уговорката, че всички впечатления на база 6-дневно пребиваване на което и да било място трябва да се вземат с едно наум и да не се приемат много насериозно. Но ето какво видях аз. Италианците са доста сходни с нас по темперамент. Говорят високо, карат безразсъдно, но са доста по-усмихнати. В супермаркета продавачите не те гледат като погребални агенти, а ти правят актьорски сценки. Познатите се опитват да ти разкажат каквото могат за града, дори и да губят по някоя и друга дума на английски.

Младите италианки въобще не приличат на елегантна Моника Белучи, а по-скоро на размъкнати тийнейджърки – дори да са на 25. За сметка на това майките им носят онзи стил, познат от филмите – мисля, че няма неподдържана жена над 40 по улиците на Рим. Младите италианци са се зарибили по хипстър-модата, а от това чарът им страда много. И все пак Рим е шарен и разнороден, което го прави много интересен. Още снимки може да видите в албума във Flickr.

Още по темата:

1. Задар – неочаквана находка в Хърватска
2. Водно
3. София следобед

Дългата събота предполага палачинки за обекуска в 12 на обяд, четене в леглото, гледане на филми. Този път не ти се излиза – двата допълнителни почивни дни са време да презаредиш батерии вкъщи, сякаш апартаментът е твоята докинг станция. Естествено, в един момент не те свърта и решаваш да наваксаш с професионални теми от сайтове, за които все не ти стига време, за някой и друг update на блога. Но най-забавната част си остава…

… наргилето:

… наргилето с книжката:

… наргилето с книжката, докато на дивана котката почива – доволен, че има хора вкъщи и пакостите му няма да останат неотчетени.

Да не споменавам даже селекцията от успокояващ джаз и слънчево латино – идеалният саундтрак на такъв ден…

Още по темата:

1. Дим и лято
2. Малка/Голяма гара
3. Водно

Лийдс: най-трудно, затова си давам три. Пристигането с влак, в който си говорих с морски биолог. Първата разходка до златните бухали и предчувствието “Тук ще ми хареса”. Както и временното чувство, че нещо адски много ти липсва – поне си наясно какво става.

Брадфорд: кафето в Costa и опознаването на нови хора извън университетска зала. Началото на “Васи GPS”.

Салтер: лилавите дръжки на пейките в парка.

Манчестър: огромната старинна библиотека с вити стълбища и тишината в коридора за четене.

Йорк: магьосническата атмосфера на града и най-вече умората, която ни налегна във влака след 6-часово тичане по забележителности.

Дъблин: сивото време, въпреки което в парка човек храни най-тлъстия лебед който някога съм виждала. Нови лафове от типа “Look right” и .”The Vikings invented spooning”.

Шефилд: (въпреки готиния научен лунапарк) запътването по погрешка към кметската врата с надпис “Само за двойки, сключващи граждански брак”.

Париж: Марк Кнопфлър на iPod-а, докато се прибираме покрай Сена. Гида с вонящо куче, което въпреки трите бани още мирише на речна вода. Суши и вино на стълбите през Sacre Coeur. (не мога да се огранича с едно)

Лондон: лежането в Stephen’s Green до пищящите хлапета, докато се заливаме от смях.

Оксфорд: вкуса на академичност и плочата на Дарвин.

Ковънтри: пеене на “I am the Walrus” с пълно гърло из заспалия град в 22 часа.

Ливърпул: огромната катедрала на извънземните.

Замъка Сандал: вятъра, вятъра, вятъра…

Уейкфийлд: горещо кино и не много повече.

Уитби: морето, най-накрая!

Дори за мен самата е учудващо всъщност колко много места съм обиколила за толкова кратко време. И това, надявам се, е само началото…

Още по темата:

1. Светът в кафето ми

Отидохме за уикенд, който ни донесе дъжд, слънце, мента и много сладолед. Пътуването ни посрещна с двойна дъга някъде по средата на 2-та часа от София до Търново. Първото шляене по улиците донесе още дъги. първата снимка ми прилича на картичка от времето на социализма.

Не съм обработвала снимки по друг начин, освен максимално естествено, с леко подсилване на цветове. Зеленото на Търново е много особено и по това градът въобще не прилича на град.

От терасата на къщата ни посрещаше Царевец и малките улички на Асенова махала. През цялото време имах усещането, че се намирам на снимачната площадка на “Таралежите се раждат без бодли”. Трудно е за обяснение: и заради децата, които тичаха по калдъръма, а и заради чужди спомени от игри по същия този калдъръм.

Търново е град с история, което ти се припомня на всяка пряка. Мисля, че има повече къщи от римско време, отколкото от 90-те или 21-ви век, което е прекрасно. А и фактът, че тук е започнала реставрация на доста места. Св. 40 мъченици си има прекрасна градина и добре поддържани храсти. Царевец е доста добре поддържан. Бях приятно изненадана, защото ние като че ли приемаме хилядогодишните руини за даденост и въобще не сме свикнали да ги пазим.

Върхът на Царевец го помня от години с това, че разполагах само с 3-мегапикселова камера на iPhone. Този път наваксах. Всъщност, дойдох, за да си го върна на прекрасната гледка отгоре. Бавно и методично снимане, с издишване точно преди “щрак”. Операторът на асансьора е живял 2 години в София, докато е бил казарма. Размяна на малко мнения, докато копчето “1″ светне. И обратно из градините, по които са крачили царе и царици.

Пътуванията са най-запомнящи се със случайностите. По случайност попаднахме на средновековен лагер. Мога да кажа само, че древните хирурзи са действали доста грубо…

Дойде време и за Дряново, манастира, катерене до пещерата Бачо Киро. Не влязохме, защото беше късно. За сметка на това видяхме Крепостта – задължително да отидете, ако имате път в района! На слизане ни заваля страхотен дъжд. Доброто настроение обаче не бе ни най-малко отмито, а когато спря да вали, слънцето толкова бързо напече, че със слизането на равна повърхност вече мечтаехме за сладолед. Получихме си го, разбира се.

Вечерта бе заета от котки, менти и разкази за любопитните герои на града, като Кольо Льохмана (не питайте…) Следващият ден ни поднесе разходка до Арбанаси, на път за където има страхотни места, сякаш създадени от природата с единственото предназначение да можете да снимате Търново на длан.

Мисля, че разходките по тесни улички с калдъръм и преобладаваща посока нагоре се подразбират – все пак сме в Търново! Атмосферата беше повече от успокояваща и зареждаща. Тръгнахме си, а в главата ми продължи да звучи “Къде са ми детските книжки…”

Още по темата:

1. Водно
2. Малка/Голяма гара
3. София следобед

Дъждът лети по небето стремглаво и целенасочено като рицар на бял кон. Много често се сражава с огнения дракон на слънцето, за да си извоюва правото да е тук. Понякога губи – не може да го избегнеш. Понякога печели – не може да не се зарадваш. Но тогава, когато е най-важно, той винаги идва навреме. Дори изпреварва времето. Всъщност той успя да дойде точно тогава, когато започнаха да горят мостовете – и, точно като рицар на бял кон, успя да ги угаси. Все пак мостове почти никога няма смисъл да гориш…

Още по темата:

1. Parov Stelar: Когато краката ти се движат сами
2. Когато клиентите са недоволни
3. Фрагмент

Post-Dinner, originally uploaded by Vassilena.

Вечеря за един наистина е нещо особено. Тя може да бъде приятна, спокойна, с чаша вино и книга в ръка, или спокойна до отегчение, с кафе след основното и мисли за липсващия втори комплект прибори. Тя се приготвя без много усилия, съвсем набързо, защото нямаш вдъхновение да сготвиш нещо по-истинско, ако няма друг, който да го опита. След това измиваш съдовете само за минута, но с удоволствие щеше да продължиш да миеш още една чиния.

Всичко е въпрос на гледна точка, докато приборите се сушат.

Още по темата:

1. Царево на един дъх
2. Един свеж ден
3. Single Dinner: по-различното ходене на театър

Именно малките неща ти стават любими. След десет години още помниш как слънчевите лъчи падаха през прозореца на първата ти квартира. Или как единият му крак винаги оставаше отвит, когато заспивахте двамата. Или колко бяха остри ушите на кучето, което живееше до детската градина (същото онова, което го сгази кола пред очите ти на булеварда). Можеш веднага да възпроизведеш ритъма, който токчетата на най-добрата ти приятелка издаваха, когато идваше на кафе вкъщи: трак-трак-трак-… А помниш ли колко са приятни за докосване кафявите хартиени пликове, в които слагат кроасаните в пекарната отсреща? И как писането на проекти през летните вечери винаги мирише на цвят от липа? И разни други малки неща…

Всъщност, преди да умреш, пред очите ти не се подрежда приказката на целия ти живот – виждаш само малки фрагментирани детайли, като че ли муха е гледала в душата ти. Raindrops on roses and whiskers on kittens… Така че се научи да ги виждаш още сега – носят повече богатство от привидно големите неща.

My Name is Red, originally uploaded by Vassilena.

Още по темата:

1. Дим и лято
2. Кога порасна?
3. Когато дъждът изпреварва…

Първо ти става интересно. Всичко е шарено, ново, динамично. После усещаш един странен прилив на енергия, нещо старо, много старо. Не говоря за паранормални и направо ненормални активности, а просто за един колективен дух, който е виден навсякъде около теб. Този дух е обединявал други хора години, векове наред даже – общото желание да започнеш годината начисто, да се отърсиш от лошотията и напук на дребното си ежедневие да си герой поне за един ден.

След първоначалния шок започваш да забелязваш различни неща. Например децата и младите хора – бяха толкова много! През цялото време от уредбата женски глас говори за това колко е важно да запазим традициите живи, но докато не видиш децата, това послание си остава просто фраза. Естествено, с идването на младите традициите вече се променят: освен чаушите и кукерите може да видиш каруцата на българския Супермен Бат Бойко, лицето от Писък и всякакви други съвременни добри и зли сили. Но остават носиите, чановете, маските. И онова усещане, за което говорех преди малко: че си част от Всичкото и Всичкото те прави по-голям, весел, добър, зареден.

По принцип мисля за себе си като за градско чедо, но това беше първия и май единствен момент през големия новогодишен уикенд, в който се чувствах напълно успокоена и доволна от света наоколо. И се надявам, че снимките са по-добри от думите.

Happy, originally uploaded by Vassilena.

Forward, originally uploaded by Vassilena.

Hair, originally uploaded by Vassilena.

Pretty, originally uploaded by Vassilena.

Bells, originally uploaded by Vassilena.

Kukeri, originally uploaded by Vassilena.

Stern, originally uploaded by Vassilena.

From the Top, originally uploaded by Vassilena.

Rich, originally uploaded by Vassilena.

Farmer, originally uploaded by Vassilena.

Small Cowboy, originally uploaded by Vassilena.

Spread Your Wings, originally uploaded by Vassilena.

With Dad, originally uploaded by Vassilena.

Small, originally uploaded by Vassilena.

Fatty, originally uploaded by Vassilena.

The Priest, originally uploaded by Vassilena.

Serious, originally uploaded by Vassilena.

Smile, originally uploaded by Vassilena.

Waiting, originally uploaded by Vassilena.

Up Close, originally uploaded by Vassilena.

Up There, originally uploaded by Vassilena.

Weird, originally uploaded by Vassilena.

Joyful, originally uploaded by Vassilena.

Още по темата:

1. Заедно
2. София, моя любов
3. София следобед

Bezbog, originally uploaded by Vassilena.

Heading Back from Heaven, originally uploaded by Vassilena.

Много е приятно да изкачваш върхове в края на годината. Предполага, че през следващата може да стигнеш и още по-високо. Само че да ви разкрия една тайна: тази година нищо няма да се промени. Няма да си спазим новогодишните обещания, ще продължим да допускаме същите или в най-добрия случай леко модифицирани грешки. Ще си носим старите дрехи, някои няма да откажат цигарите, други няма да отслабнат. Аз няма да спра да ям пици, нито пък ще прочета всички книги, които съм планирала. Но понякога така е по-интересно Всъщност най-ценното е да поглеждаш към вчера като към адски далечно минало (защото все пак е минало) и всяка сутрин да започваш деня с ентусиазма на едно ново начало. Именно тогава той ще ти донесе изненадващи възможности за покоряване на някой непознат красив връх. Ако е клиширано, защо толкова рядко се сещаме да го правим?

Обещавам това да е последният безсмислено-позитивен пост за… някакво време. Но днес, за първи път от доста отдавна, ми е празнично.

Още по темата:

1. София следобед
2. Водно
3. Кукерите на Разлог – да изгоним злото заедно