28 септември 2010г., ж.к. Дружба. Всяко ново начало пониква от края на някое старо начало. Мисля, че това се опита да ни каже утрото, преди да се сбогува.

В началото на седмицата четох за идеята на Flickr да запечатаме живота на 10 октомври 2010 (или 10/10/10) и… забравих. Но днес те отново напомниха за идеята, а и ми дойде кратко вдъхновение. Защото, както отбеляза Пламен, 101010 на двоичен език значи 42 – отговорът на всички въпроси! И това ако не е интересно!!!

До скоро си мислех, че не харесвам гарите. Пълни с хора, често отнесени служителки, а особено у нас и великолепна неяснота относно това кой влак, коловоз, час да си избереш, за да стигнеш на мястото, към което си се запътил. Шум, тълпи, още шум, още тълпи…

Въпреки че не съм пътувала толкова много из милата Родина, мога отговорно да твърдя, че май с последната си уикенд-разходка намерихме най-страхотното място в България. И то не се намира в някоя непристъпна местност, а на час път от любимата столица.

Лятото малко по малко си отива. Септември го изсмука бавно, сладостно и неусетно. Топлината залязва като въглена на наргилето. Но въпреки това се появяват нови мигове за изживяване. Да седиш на топло и да пиеш червено вино. Да четеш книга под завивките и да пиеш ментов чай. Да си запалиш наргиле с мириса на лято – на диня и на ягоди…

Всички, всеки ден, трябва да се Съединяваме.

В Царево сме само за един следобед. Вече няма Синеморец, няма преходи. В скоро бъдеще ни чака само София. И все пак има цели 5 часа, на които да се насладим. Градът прилича на мегаполис, ако идваш от Синеморец. Има повече от една улица! Дори има и аптеки!!! (Бележка: другия път като тръгнем за Синеморец, да си взема традиционния медицински комплект, аптека има в Ахтопол)

Вечерта лежим на плажа. Виждам падаща звезда и намирам Касиопея. Не зная какво да си пожелая, затова оставям звездата в състояние на свободно падане. След 20 минути пожелаваме лека нощ на Касиопея и се прибираме. Сутринта ни чака път. Синеморец не е достатъчен. Трябва още…

Мечтаех си за почивка. И точно това получих. Синеморец е точен антипод на вече омразния ми претъпкан Слънчев бряг. Селото е безлюдно точно колкото трябва, за да бъде романтично спокойно, без да е потискащо празно. Кацнал в най-южната част на Черноморието, Синеморец е топъл дори в 6 сутринта.

Старата любов ръжда не хваща. Така е и с любовта към градовете. Със София си имаме доста интересен love/hate relationship, но въпреки това love е повече от hate. Често пъти при вида на мръсни градинки, запуснати сгради или вечно намусените хора в метрото се чудя кога най-сетне ще ми писне окончателно и ще реша да се преместя. В други дни цялото това urban-усещане ме кара само да й се възхищавам…