Колкото и пъти да те обхождам с поглед, винаги намирам още нещо, на което не съм обърнала внимание. Като бенка в сгъвката на бедрото. Още една гледна точка, която съм пропуснала. Крача през теб като всеки друг път, но този път различно. Виждам. Не просто гледам, а виждам. Нещата изглеждат много по-истински през визьора. Парадокс.

Най-накрая намерих време да обработя тези снимки и да ви разкажа за едно повече от прекрасно място. Задар е курорт в Хърватска, намиращ се на брега на Адриатическо море. Само 73 000 жители имат щастието да обитават това местенце и именно в това се крие красотата му – малко и спокойно, тихо и много приятно.

28 септември 2010г., ж.к. Дружба. Всяко ново начало пониква от края на някое старо начало. Мисля, че това се опита да ни каже утрото, преди да се сбогува.

В началото на седмицата четох за идеята на Flickr да запечатаме живота на 10 октомври 2010 (или 10/10/10) и… забравих. Но днес те отново напомниха за идеята, а и ми дойде кратко вдъхновение. Защото, както отбеляза Пламен, 101010 на двоичен език значи 42 – отговорът на всички въпроси! И това ако не е интересно!!!

До скоро си мислех, че не харесвам гарите. Пълни с хора, често отнесени служителки, а особено у нас и великолепна неяснота относно това кой влак, коловоз, час да си избереш, за да стигнеш на мястото, към което си се запътил. Шум, тълпи, още шум, още тълпи…

Въпреки че не съм пътувала толкова много из милата Родина, мога отговорно да твърдя, че май с последната си уикенд-разходка намерихме най-страхотното място в България. И то не се намира в някоя непристъпна местност, а на час път от любимата столица.

Лятото малко по малко си отива. Септември го изсмука бавно, сладостно и неусетно. Топлината залязва като въглена на наргилето. Но въпреки това се появяват нови мигове за изживяване. Да седиш на топло и да пиеш червено вино. Да четеш книга под завивките и да пиеш ментов чай. Да си запалиш наргиле с мириса на лято – на диня и на ягоди…

Всички, всеки ден, трябва да се Съединяваме.

В Царево сме само за един следобед. Вече няма Синеморец, няма преходи. В скоро бъдеще ни чака само София. И все пак има цели 5 часа, на които да се насладим. Градът прилича на мегаполис, ако идваш от Синеморец. Има повече от една улица! Дори има и аптеки!!! (Бележка: другия път като тръгнем за Синеморец, да си взема традиционния медицински комплект, аптека има в Ахтопол)

Вечерта лежим на плажа. Виждам падаща звезда и намирам Касиопея. Не зная какво да си пожелая, затова оставям звездата в състояние на свободно падане. След 20 минути пожелаваме лека нощ на Касиопея и се прибираме. Сутринта ни чака път. Синеморец не е достатъчен. Трябва още…