Един блог на 6

Традиционно вече пиша по един пост за рождения ден на блога. Тази година също няма да пропусна. Оказва се, че времето, отделено да докарам този проект до предучилищна възраст е било прекарано много по-ефективно, отколкото някога съм си мислела. Затова обичам да си оставям по един пост на тази дата – за да си напомня, че няма никаква логична причина да се отказвам.

На SEO конференцията в петък си говорех с една позната, която (както много други хора) се пита как намирам време и желание да пиша редовно. Това, че блогът стана на толкова години, е една от причините – когато погледнеш назад към тези повече от 900 поста, ти става ясно, че твърде много работа си свършил до момента, за да се отказваш точно сега. И това „точно сега“ се разлива във времето от рожден ден до рожден ден и помага много, особено когато те е затрупала работа или просто не си в настроение.

Сили нямам вече да пиша всеки ден, а понякога пропускам и цели седмици, но стига да имам нещо за споделяне, предпочитам да го направя тук, отколкото където и да било. Не си правя илюзии, че ще пиша блог до дълбоки старини, но продължавам да намирам смисъл да го правя засега.

Ами, това е – честито, Блогчо! На всички читатели – благодаря за подкрепата! Кажете какво ви липсва, за да го направя по-добре преди седмия рожден ден.

___
снимка: jbelluch