Е, хубавите неща винаги свършват. Неминуемо идва “Зимата на нашето недоволство” от много курсови работи. Но недоволството магически се трансформира в ентусиазъм, когато си измислиш готина тема, както е в случая – въпрек че не лекар, Мери Попинс казва, че A spoonful of sugar helps the medicine go down.
Ето че животът става зимно-гаден, навън е -10 градуса, а аз съм се завила като зелка с пуловер и жилетка. Но за сметка на това ми е весело и си пея “И замириса на море”. И тъй като не съм егоист, ще споделя извора на позитивното си настроение с вас.

Напук на всички ледени кралици и снежни човеци спомените са нещото, което никой не може да ти отнеме – а те имат силна способност да сгряват. И ако перефразирам Рик от любимия ми “Казабланка“, “Винаги ще имаме Арапя” – дори когато животът става зимно-гаден, навън е -10 градуса, а аз съм се завила като зелка с пуловер и жилетка.

За който не е ходил там – задължително да отиде. Дори да сте малко, в бара има достатъчно силно комуникативни и готини хора, за да станете една голяма весела компания.