Не знам как се случи, но това малко бебче, което четете, днес става на 3 годинки :)

Никога не съм предполагала, че ще напиша нещо такова, но ето – стават какви ли не чудеса. Този блог тръгна малко (или много) на шега, а се превърна в една от най-дългите връзки в живота ми. Претърпя няколко редизайна, няколко премествания на фокуса по скала “Лично-Професионално”, както и едно грандиозно преместване в лична квартирка в началото на годината. А ако съм напълно откровена – неведнъж по разни и разнообразни причини съм си мислела да го зарежа. Радвам се, че не съм събрала смелост да го направя.

Казвала съм какво ми носи блогването, но може би най-страхотното нещо е, че покрай този проект се запознах с много хора и почувствах подкрепа, която рядко можеш да получиш от (уж) непознати. Освен това той се превръща все по-усилено в един мой си пътепис. От една страна мога да видя какво мнение съм имала за професията в началото на кариерата си и как то се е променило значително дори и със скромния ми опит досега. И още по-важното – мога да намеря някакви random-бележки, превърнали се в скрити следи от едно минало, което само аз мога да си разчета.

Честит рожден ден, Блогче!

И тъй като това си е моето място и това си е моят рожден ден, ще благодаря на едни хора, дори и те да не се усетят:

  • За тези, които четат – може да ви познавам само по IP адрес, но всъщност сте най-важните хора, които карат този блог да съществува!
  • За тези, които коментират – прекрасно е да чуеш мнение, независимо дали е похвала, допълнение или критика. Е, допълненията и критиките ги обичам повече! ;)
  • За тези, които са ми давали сили, когато трябва или просто защото така им е дошло – вие си се знаете, ще ви гушна лично!
  • За тези, които са ми изпивали силите по всякакви параграфи – каляването му е майката!

Надявам се да ви е поне наполовина толкова приятно да четете, колкото на мен – да пиша!

___
снимка: ThaRainbow.


Още по темата:

  1. Somewhere else…

Tags: блог, Васи, редакционни