Алергична съм към празници. Самата идея в един-единствен ден да сме бели и добри и да се държим благородно ми бие на лицемерие. Така е и по Коледа, и по Нова година, и по Свети Валентин, и по Деня на жената. Естествено, със същите мисли се събуждам и на Великден.
Но всеки празник е и покана. Може и да не сте религиозни и да гледате с недоумение постещите, също като мен. И все пак аз Вярвам. Вярвам в нещо добро, което не мога да определя. Вярвам в топлината и светлината. Вярвам в прошката. Вярвам в силата на Аз. Затова ви желая днес и всеки друг ден да имате силата, волята и мъдростта да откривате светлината в околните, да почувствате топлината на любим човек, да простите, вместо да се чувствате наранени.
Аз имам малко по-различна молитва. И тя не е свързана с Христос, Възкресение или нещо подобно. Свързана е с хората. Тези, които винаги, а не само по празници, са до теб и мислят за твоето щастие по-силно, отколкото за своето собствено. Благодаря!
Whenever I say your name,
I’m already praying,
I’m already filled wtih a joy that I can’t explain
Също така, във всички други случаи…
Няма подобни постове.
Валентин Караманчев
April 5th, 2010
Музикалният ти избор е отличен! Нека бъде специален поздрав