MaskНатали ми хвърли ръкавицата и ето ме пред вас – готова да споделя 10 мои тайни. И тъй като тези разкривания са малко неприятни, ще процедирам като при посещение при лекаря – колкото по-бързо мине, толкова по-малко ще боли. Да си кажа честно, в началото се чудех какво да споделя. В крайна сметка, когато водиш блог, свикваш с мисълта, че в него неминуемо се процежда част от твоята личност. Оказва се, че имам все по-малко тайни – за това мога да обвиня социалните медии! ;) А и лексиконната форма е малко далеч дори за крехките ми 22 години. Затова сега реших да ви представя неща, които дори да не са чак толкова дълбоко пазени тайни, вероятно са неизвестни дори за много от близките ми приятели:

  1. Водя си дневник – всъщност, вече съм на третия том. Първият беше в периода 10-12 и не е интересен. После почнах да пиша на 19 и досега не съм спряла. Понякога се връщам назад и виждам, че имам тотално счупена преценка за важните неща: моменти, които са променили живота ми по неописуем начин, са споменати с половин изречение, а междувременно съм се впечатлявала от неща, които 2 седмици след това вече не са били от значение. Това доказва, че хората сме странни животни и никога не познаваме важните неща.
  2. Харесвам Паулу Коелю – Ха, с това 100 на 100 ви шашнах! Възхищавам му се обаче по-скоро от маркетингова гледна точка. Той събира голяма част от основните философски идеи, преработва ги в смилаем дори за манекенки вид и печели луди пари от това. Е как да не му се възхищаваш?! Всъщност от време на време чета Коелю както някои хора четат Даниел Стийл – когато търся литература, при четенето на която не искаш да полагаш мисловни усилия. Иначе си падам по доста разнообразен тип литература, като в момента например съвместявам четенето на наръчник за дизайн в рекламата, “Изкуството да обичаш” на Ерих Фром и “Фотографът” на Галин Никифоров.
  3. Имах “черно тефтерче” – но не беше черно, а на райенца. И вътре имаше кратко описание на всяко “гадже” с оценки за външен вид, интелект и това как се целува. Спрях да го водя на 16 или 17. Честно казано, радвам се, че самото творение в момента сигурно се разлага на някое бунище.
  4. Страх ме е от стълби – не е панически парализиращ страх, но определено не ми е приятно. С качването нямам никакъв проблем, а и не ме е страх от високо. Слизането обаче… Особено проблемни са вити стълбища и тесни или стръмни стъпала без парапети. Като по-малка имах повтарящ се сън с много детайли, в който умирах при падане от стълби. Дали е спомен от минал живот? ;)
  5. Махам охлювите от улицата, за да не ги смачка някой – много ми е кофти, като се замисля, че горките животинки може да станат на пихтия, просто защото някой не е гледал къде стъпва. Все пак те нямат уицидални наклонности, а просто не знаят.
  6. Имам над 10 години актьорски опит – започнах с кукловодство във втори клас, но след месец се преориентирах към театрални класове. И то с главна роля. Когато кандидатствах в гимназията, едно от нещата, което наклони везните в полза на 33 ЕГ “Св. София”, беше страхотният им актьорски състав. С тях пътувах до Флоренция, печелили сме много театрални конкурси. И на пук на израза “играе трето борче в борова горичка” аз съм била… палма! Но пък бяхме доста силни роли в представлението :) Затова и сега толкова обичам да ходя на театър.
  7. Пишех стихове – имам известен опит в лириката през гимназиалния ми период. След дъъъълга творческа суша се пренасочих към прозата и кратките разказни форми, както понякога се вижда в блога.
  8. Обичам да заспивам на точно определена музика – имах една много селектирана листа с Tiziano Ferro, на която заспивах почти всяка вечер. Пеещ мъж от нощното шкафче почти може да замести усещането на някой до теб. В момента обаче много рядко спя на музика.
  9. Изграждам много устойчиви асоциации с музика и аромати – във връзка с предното. Има парчета, които и след 10 години пак ми напомнят за даден човек. По същия начин е с парфюмите, особено с мъжките. Помага да помниш откъде си минал, но понякога е адски затормозяващо.
  10. Повече от всичко на света обичам да ме прегръщат – нито целувките, нито други работи ми доставят такова удоволствие. Обожавам да се сгуша в някого и просто да си стоя така. Това е. И няма нищо по-хубаво от това някой да те гушне.

Разбира се, имам и още тайни – по-малки и много по-големи. Но надали някой си прави илюзиите, че тук бих написала всичко, нали? ;) Сега на хорото без помайване да се хващат Диди, Събина, Комитата и Ани.

___
снимка: Desiree Delgado







Още по темата:

  1. Няколко неща…
  2. Шестица от тотото
  3. Една добра година




Tags: Васи, философия, щафета