След като Бисер каза, че може, с нескрито удоволствие публикувам текста на първият гост-автор в блога ми ever Асен Георгиев. Явно на Асен му остава свободно време за някое интересно разказче покрай материалите в “Капитал”. Ето и неговата заявка за участие във втория BLOG CHALLENGE – четете, коментирайте, оценявайте – това е начинът той да спечели. За да е малко по-честна играта, оставям го сам да отговаря на коментарите, а аз ще го третирам като всеки конкурент и няма да се заемам с промотирането на разказа му – ще го направя само за моето участие в състезанието, след като съм готова с текста си.

Червен пръстен

Жителите на Червения пръстен бяха изпълнени със страх,
който не разбираха. Дълбоко в себе си усещаха,
Че Денят на страшното информационно затъмнение наближава…

Ланголиерите са огромни топки. С тях не може да се играе нито футбол, нито голф, първо, защото диаметърът им е около един метър, и, второ, защото предназначението им е друго. Те са винаги гладни, а това, с което се хранят е… пространството, преминало в състояние на минало време. Поне така твърди Стивън Кинг.
В нашата история няма да си говорим повече за топки, нито за сложни конструкции като пространство, преминало в минало време. Тук става дума за нещо далеч по-просто – Инфосите. Те не са нищо по-различно от древна раса, зародила се в сърцето на вселената, все още наричано от някои пътешественици Червения пръстен, преди незнайно колко много време. За тях, или по-скоро за него, се знае не много освен, че винаги са гладни… за информация. На външен вид инфосите представляват хомогенна маса зеленикава материя, голяма не повече от три iPhone-a и един архаичен Nokia 3210, подредени един върху друг. Приликата с безжичните устройства не се изчерпва само с обемът им – инфосите имат две твърде любопитни качества. Но за тях малко по-късно… Сега е важно да знаете, че през последните тридесетина години тези същества масово населиха Земята. Никой не разбра дали заради приятните климатични условия, ниските данъци или безкрайната изостаналост на тази раса, но това е факт.

Инфосите живеят в човешките тела, без приемниците им да разбират за това.

Беше вторник. Не по-различен от всички останали вторници, които Никълъс преживяваше с учудващо голяма доза непукизъм. Той работеше в глобалната информационна агенция ГИНКА (Глобална информационна напълно квалифицирана агенция), а задълженията му бяха съвсем рутинни. Той беше регулировчик, насочващ информационния поток към хилядите локални агенции. Откакто технологиите се бяха развили достатъчно, Ник можеше да изпълнява задълженията си както от дома си в Северна Ирландия, така и от централния офис на компанията, който се намираше на три сантиметра от идеалния център на Великобритания, ако я гледаме отгоре, но под специален ъгъл.

Този вторник Ник се чувстваше по-зле от обикновено. Имаше чувството, че в него има същество, голямо колкото три iPhone-а и една архаична Nokia, което се блъска в стените на вените му, разтичайки се из цялото му тяло, търсейки начин да се измъкне, задъхано и треперещо.

Всъщност това беше самата истина.

Съвпадение или не, но тази вечер новинарският поток беше прекъснат. Това се случваше за първи път от три десетилетия и продължаваше вече 19 минути. Причините за необичайното събитие са повече от нетрогателни – пиян руски шофьор на Камион, се блъсна в електрически стълб, докато се опита да реже краставички и да чете Достоевски, управлявайки огромната пръхтяща машина. След удара Серж изпсува, включи задна и се върна към предишното си занимание, без да разбере, че всъщност е прекъснал електричеството на един от най-големите информационни центрове в света, направен в недрата на Сибир, поради благоприятната (за подобен тип неща) температура.

Излизането му от строя съвпадна с едно друго почти толкова маловажно събитие…

„Не, нито стотинка по-малко. Ако продължите да се пазарите, ще спра достъпа на всички ГИНКА и всички други информационни агенции, които захранват планетата с информация. При това на момента. Не ме интересуват загубите”, гневеше се шефът на „Искам още” – една от четирите глобални мобилни мрежи – компании сами по себе си по-големи и мощни от повечето държави на планетата, които се бяха събрали да предоговарят нивата на заплащане при трансфериране на данни от мрежа в мрежа. Всъщност, за да покаже, че не блъфира, той наистина отряза достъпа до информация… Тогава шефовете на „Искам повече”, „Искам всичко” и „Просто искам” май започнаха да вдяват за какво иде реч.

Пътят на новините бе отрязан преди 19 минути – точно, когато погледът на Ник се замрежи, а ситни капки пот избиха по челото му. И докато той беше убеден, че всичко това се дължи на понеделнишките му среднощни геройства, в дъното на здравословното му неразположение всъщност стоеше Инфосът, агонизиращ в тялото му. По принцип това е неагресивна раса, помагала многократно на човеците – най-вече с полезни съвети и ноу-хау за организиране на sms-кампании и други подобни. Но тя има две странни качества. Храни се с информация, която, за да бъде годна за трансфериране към Висшия разум, трябва да се преработи от хуманоидно тяло. Това е и причината хората да приемат все повече разнообразна информация през последните тридесет години – откакто инфосите се разляха във вените им. Другата особеност на тази раса е нейната условност от гледна точка на това, че всичките отделни индивиди сформират един разум – нещо като много мобилни телефони, обаждащи се постоянно на един номер… Висшия разум.

27 минути след като се беше врязал в електрическия стълб Серж продължаваше да кара таратайката си по замръзналата сибирска земя, Никълъс агонизираше в болки, неразбиращ източника им, а четиримата неотстъпчиви комуникационни босове не си даваха сметка какво ще се случи, ако съвсем скоро не разрешат дребния си финансов спор. А последиците са незначителни що се отнася до запазването на вселенското равновесие. На първо време Инфосите ще започнат да губят съзнание, заедно с техните хуманоидни приносители. Връзката, чрез която милиардите инфоси изпращат преобразуваната информационна енергия към Висшия разум, даващ живот на тяхната родна планета, ще бъде прекъсната. Жителите на Червения пръстен, чиито живот зависи от енергията, генерирана от Висшия разум, ще се почувстват като земляни, протягащи безпомощно ръце към гаснещото слънце.

Всички вече усещаха, че Денят на страшното информационно затъмнение наближава – той всъщност се случваше в момента, докато четирима хуманоиди се надцакваха с безмилостни аргументи в полза на мобилната преносимост и други свръх важни, тежки и сериозни за вселената въпроси, а един пиян руски шофьор продължаваше да реже зелените краставички на идеални кръгове, докато ленивото му съзнание не гаснеше точно както си отиваше и светът на Червения пръстен…

___
снимка: www.sxc.hu

Приемам рекламации, препоръки, съвети и критика в коментарите под текста.
Ако пък историята ви е допаднала, дайте едно рамо, гласувайки в svejo.net

Още по темата:

1. Червен пръстен (Васи)

Tags: Blog Challenge, гост-пост, разказ, червеният пръстен