Вчера определих Сън във съня за новата тема на тазседмичния Blog Challenge. След като вече си имам победа в портфолиото ;) , този път по-скоро ми е интересно какви ще бъдат другите сънени истории. Затова през следващите дни ще промотирам чуждите текстове, вместо моя. Все пак ви моля да оцените и моята интерпретация по достойноство и да помогнете да се представя подобаващо, като ми дадете един коментар подарък, а ако сте особено щедри, и някой глас в Svejo! :)

Сън във съня

DreamНе можеше да заспи. Умората се стичаше по клепачите му като дъжд по есенни улуци. За да услужи на реалността, тя просто се трансформираше в сълзи. Може би така беше по-разбираема. Не искаше да остане непозната за околния свят.

Не помнеше от кога не е спал нормално. Затваряше очи за санитарния минимум от 2 часа, но през останалото време умът му трескаво крачеше из видимата и невидима Вселена, за да се върне винаги на същото място. Спомни си Александър Дюма – не го харесваше, но копелето имаше добри сентенции: Il y a une femme dans toutes les affaires ; aussitot qu’on me fait un rapport, je dis : «Cherchez la femme !»

Отново впери поглед в тъмнината. Тя го изгледа нагло и невъзмутимо продължи да изпълва стаята. Върху черния въздух затанцуваха образи. Въображението му рисуваше образи по-добре от най-даровитите импресионисти.

Днес обаче най-накрая щеше да заспи. Знаеше го. Предвкусваше всяка фаза: лекото унасяне, потъването в нищото, R.E.M. … Сам не можеше да предположи колко ще е сладко. Беше готов да заспи с огромната тежест на косата й върху гърдите му. Никога досега не бе я имал. Затова и никога не бе спал достатъчно. А сега – сън и мечта в едно. Тя щеше да е лека като пеперуда, с вкус на сладки вишни и аромат на лилиуми. Нямаше представа откъде знае как точно миришат лилиумите, но явно в съня си ставаше по-вещ.

Всяка вечер си повтаряше, че най-накрая тя ще дойде и най-накрая той ще може да заспи. Нея я нямаше. Сигурно беше някъде другаде, с някой друг. Или наистина не съществуваше. Не му пукаше. Всяка конструирана представа за нейното присъствие беше още един пирон в ковчега на безсънието.  Ако успееше да я създаде напълно, щеше да заспи. Усещаше се все по-лек и все по-уморен. А чувството за Нея се просмукваше в кожата му като първокласен парфюм. Нейната безплътност и нереалност не го притесняваха. Сън и мечта в едно. Усмихна се неволно пред съмнението дали той самият е истински или само плод на нейното въображение. И в двата случая живееше заради нея и благодарение на нея.

Не заспа. Но утре вечер тя щеше да дойде. Знаеше го.

____
снимка: daybeezho


Още по темата:

  1. Blog Challenge 7: Сън във съня

Tags: Blog Challenge, емоции, разказ