Не, няма да ви говоря за вино – защото както преди една година, така и сега, все още обичам кръвта на боговете Но пък ще ви споделя няколко неща, които са се обърнали на 180 градуса в рамките на само/цели 365 дни (зачеркнете излишното според вас). Вдъхновена от Дидито, след кратко размишление си дадох сметка, че:

Преди една година бях далеч. И от тогава изминах 2000 км в пространството и няколко светлинни години в мозъка.

Преди една година нямах никаква представа накъде ще тръгна. Или по-скоро имах неприятното усещане, че ще тръгна по стар път. Винаги е скучно да тъпчеш на едно място. Вместо това закрачих по непознати пътеки, които се оказаха много приятни.

Преди една година нямах идея къде точно ще ми бъде мястото след няколко месеца, когато се върна в България. А сега имам усещане за посока и цел.

Преди една година не работех за първи път от две години и половина. Усещането беше странно, но не по-странно от започването на нова работа. Сега съм в екип, който все повече ми харесва и правя неща, които са ми наистина интересни.

Преди една година не бях открила това, което ме зарежда и успокоява едновременно. Сега знам, че откриването на точните кадри е заниманието, което ми допада. Вече съм горд Никонианец с планове за нови обективи и идеи за нови снимки.

Преди една година бях спряла да пиша. Имам предвид писането за удоволствие и то пред хора. Сега ми се случва от време на време да завършвам разкази, които ми харесват достатъчно, че да ги споделя. Муза, какво да я правиш – капризна като всяка жена

Преди една година живеех на едно място. Сега си имам две “вкъщи” и това прави нещата доста забавни. Е, също така сложни, но предимно забавни Например с проблема да намериш точния ключ, който ти трябва или с объркването на крановете за топлата и студената вода. Но пък за сметка на това съм развила слонска памет по отношение на това в кой апартамент се намират конкретни дрешки!

Преди една година имах много по-друга и далеч не толкова магическа политика на живеене А сега се научих колко е важно да гледаш позитивно на живота, да се радваш на малките детайли и да можеш да спреш за секунда, дори когато закъсняваш за където си тръгнал – просто за да се порадваш на всичко наоколо. Една минута не е толкова много време и същевременно е адски много време за този, който иска да те спре и да ти каже нещо.

Преди една година не знаех, че няма смисъл да живееш с миналото. Сега, ако мога да цитирам, “Не живея в миналото, не се облягам на него, не го и ценя особено. Само го съхранявам в котви понякога.”

Така че, какво значение има какво е било преди една година?! По-долу е и моят позитивен поздрав, но преди това предавам микрофона на Петя, Елфа и Алекс.

Още по темата:

1. Нова година – нов късмет?
2. Двойки
3. Добра Кариера, Добър Живот
4. 2012: година на мобилния маркетинг и социалните медии
5. Имам още време до 30

Tags: Васи, емоции, неделно, философия, щафета