В неделя успях да отида на наградите ИКАР. Надали има нужда да обяснявам, че подобна церемония си е като новогодишен подарък за фен на българския театър. Към същата категория се числя и аз. Но освен блясъка и червения килим видях някои неща, които ме наведоха на доста мрачни мисли.
Цялата церемония беше под мотото “БГ-театъра тъне в мизерия”. Накратко, ставаше дума за пълните салони и все пак гладните артисти, талантите и техните неволи. Наистина, често се чудя как тези хора оцеляват. Добре, че има някое и друго събитие на голяма компания, от което да получат хонорар. Не е новина, че у нас от актьорска кариера не може да живееш. Но в настоящото състояние на икономиката състоянието е още по-трагично.
Червеният килим и бляскавото Оскаро-подобно пристигане на номинираните пред Народен театър “Иван Вазов” силно контрастираше със сценария на събитието. В един момент жалването ми дойде в повече – все пак това е официална церемония, която не трябва да звучи толкова плачевно. Бяха пресолили манджата, като единствената истинска драма беше отишлия си проф. Крикор Азарян, вечна му памет, който заслужено получи три статуетки (Наградата за най-добро представление за “Вишнева градина” пак е негова). Но в никакъв случай не мога да се обидя на организаторите – от Съюза на артистите са в правото си да негодуват. Това ми стана особено ясно, когато министър Вежди Рашидов излезе на сцената, за да връчи две награди от името на Министерство на културата. Най-добрият драматичен (МГТ „Зад канала”) и куклен (ДКТ – Варна) театър в България получиха министерски подарък. 3000 лева. За какво по-напред ще стигне тази субсидия? Образно казано, само завесите струват толкова.
Някак трагична ми изглежда цялата ситуация с българския театър. Цяло чудо е, че на този фон все още излизат талантливи млади имена като Стайко Мурджев (награда в категория “Дебют” за режисурата на „Пухеният” в Сатиричния). А наградите за пореден път ми напомниха, че има още какво да гледам. Мисля този месец да отида поне няколко пъти на театър. Оставям на вас малко снимки от церемонията и личните ви размисли:
Още по темата:
Събина
March 31st, 2010
Според мен пари има просто не се “менажират” (тази хубава бг дума) добре. Театърът, като всичко друго, трябва да е бизнес, за да се печели от него. Театрите са пълни, има млади хора, които се занимават с това, излизат добри нови имена и постановки. Този сезон има две нови български пиеси, които се радват на успех – “Апокалипсис” и “Неделя вечер”, тоест раздвижване има.
Истината през моите очи е, че на мен не ми стига времето да отида на всичко, което си заслужава. Предни години се е случвало да попадна на кофти постановки, включително “Колекцията” на Коко Азарян, лека му пръст, която дори Камен Донев и Петър Антонов не успяха да я спасят. Тази година не съм ходила на нито една лоша и съм много щастлива…
Събина
March 31st, 2010
Това с Widget или? Че търсих онзи ден вариант за такова нещо, ама не намерих
Васи
March 31st, 2010
Кое? Flickr-шоуто ли? От сайта си е – като дадеш Slideshow и бутона Share, ти дава embed-код.
Събина
March 31st, 2010
Хм, нещо не съм бърникала до край.
Мерси. 
WTFV?
March 31st, 2010
Добре, че има някое и друго събитие на голяма компания, от което да получат хонорар.
верно ли така ше кажеш?
Васи
March 31st, 2010
Да, така ще кажа. Защото от представления пари не се изкарват, само от хонорари.
А всъщност това, което компаниите трябва да правят, е да спонсорират театъра, а не да дават хонорари. Затова браво на спонсорите на наградите: Българо Американска Кредитна Банка, Шуменско, Община Каварна, Глобул, Девин, Астра Зенека и Мото Пфое!
Светла
April 1st, 2010
Относно трагичния привкус на церемонията – може би наистина го направиха по-театрално, отколкото обичайната настройка за такова събитие би изисквала. Все пак, те честваха Театъра, на международния му ден, 27 март и използваха изразните му средства, за да споделят любовта и болката си. А, както си написала по-нататък, горчивината на театралите е основателна. Трябва да се знае, че и спонсорите в последните 2 години са доста по-малобройни и доста по-скромни, защото самите те са в неизгодно и притеснено положение.
Затова, на мен лично тазгодишната церемония ми хареса. Дори повече от много предишни. Беше различна и искрена, и тържествена.