Твърде банално е да я сравня с чернобял холивудски филм от 50-те. Или пък с опушен уютен квартален бар, или с елегантна мистериозна жена. Тя не го заслужава. Твърде хубава е и твърде специфична. И няма защо да крия – тя е Музика.


Thin Red Line, originally uploaded by Vassilena.

Настройване на инструментите. В началото е леко неуверена, търси точния баланс, перфектната хармония между звуците. Изследва себе си, намира неточностите и ги отстранява като прашинки по черен сатен. Гъвкаво се намества, за да се впише подобаващо в малката зала. Всички я очакват със затаен дъх, готови са да я посрещнат в пълния й блясък, без да обръщат внимание на свенливото последно наместване на вечерната й рокля.

Look Around. За да я видиш цялата, трябва да затвориш очи. Толкова е наситена, че сетивата дават на късо – трябва да изключиш всички други, освен слуха. Тогава в тъмнината зад клепачите се просмуква целия интензитет на нотите. Цветни и искрящи, извиват се изящно, плътни на вкус, с много преплитания на ароматите. Вече я виждаш ясно.

Концентрираш се върху звука от всеки инструмент поотделно, за да го идентифицираш. Това са отделните елементи на нейната същност. Тя е променлива – на моменти игрива и бърза, на места дълбока и плавна, тук-таме динамична и изплетена само от ритъм. Без да отваряш очи, виждаш как се появява: скача изпод белите клавиши, извира от уверените пръсти по струните на контрабаса, танцува около палките.

После трите линии на мелодията се сплитат в едно топло кадифено цяло. Прегръщаш я, оставяш я да се увие около теб, да попие в кожата ти. Отпускаш се и се оставяш да те носи в лилавата мъгла. Доверяваш се на уверената й походка през нищото. Like a Dream.

Оплела се е в косата ти, прокарала е пръсти по всяка част на дланта ти, силно е долепила тяло до твоето, целунала е врата, клепачите, устните ти… И накрая бавно се отдръпва. Оттича се, изстива, разтапя се в завесите на стените. Оставя приятен послевкус и леко трептене по върха на пръстите ти. Ласка-обещание, че ще има и следващ път. „Приятна вечер.”

И преди съм била с нея. Отново вдъхновена от Jivko Petrov Trio. Фразите на английски в текста са заглавия на пиеси от новия албум “Poison”, който очаквам със затаен дъх. И накрая, искам да ти кажа нещо… Беше повече от прекрасно!

Pin It

Още по темата:

  1. Любов по време на Интернет
  2. София, моя любов
  3. Любов, обвита в crowdsourcing

Tags: джаз, емоции, ревю