Марио ме предизвика, но досега нямах време да отговоря. Е, ето какво представлява моята скромна личност извън работната среда.

Всъщност е доста трудно да отделя личната от работната си личност, както съм казвала и друг път. Причината е, че работата на PR-специалиста не влиза в рамките на стандартното “от-9-до-5″ (то в днешно време коя ли влиза!) По-важната причина е, че винаги съм била водена от желанието да харесвам това, което правя и затова продължавам да го правя до какъвто час/ден от седмицата ми е приятно. Независимо дали става дума, че си доработвам по някой проект, или просто се занимава с други work-related stuff като четене на новини и анализи на бранша, за да съм “в час”.

Но стига съм се правила на много работна, а да премина към въпроса “Коя съм аз извън работата?“:

• блогът. Няма как да не почна оттук. Това е мястото, където си изливам душата, правя се на умна или просто се опитвам да усмихна някого. Започна като на шега преди почти 3 години и се превърна в най-дългата връзка в живота ми. Никога не знаеш откъде ще ти дойде, нали?
• фотографията. Проявявам интерес към нея от доста време, но едва преди година почнах по-сериозно да се интересувам от цялата история. Сега съм горд Никонианец и винаги, когато имам сили и желание, оползотворявам няколко уикенд-часа за това.
• книжките. Обожавам да чета. Напоследък ми остава все по-малко време да пиша за неща, които не са свързани с работа или някоя курсова, но се старая. От време на време даже се изявявам в най-големия български блог за книги “Аз чета“
• личното писане. Това е едно друго писане – не това, което виждате на блога или свързаното с работа, а неконтролируемото компулсивно драскане на разказчета, странички от личния дневник или други някакви подобни лично-лирични неща. Случва се рядко, когато съм изнервена, тъжна, разочарована и др. В такива моменти гледам да не си го изкарвам на хората, а да излея емоцията на белия лист. Понякога такива текстове се появяват тук, но често си ги оставям само за лично ползване.
• пътуването. Вече по-рядко, но с чувство. Голямата ми мечта да видя Лондон се сбъдна миналата година, сега продължавам към нови мечти: май най-близката е Париж, а най-голямата е Куба. Когато пътувам някъде в чужбина, гледам да не отделям толкова време на галериите, колкото на кафенетата – там може да видиш интересните неща и да усетиш атмосферата. Но се задоволявам и с малки мащаби – уикенд по пътищата на България също може да ме усмихне – има достатъчно неща у нас, които все още искам да видя.
• готвенето. Облагодетелствана съм да живея при мама и тате, затова никога не ми се е налагало да се заемам с тази част като със задължение. Не че не ми харесваше, просто го правех спорадично. Когато обаче миналия януари заминах за Холандия, нещата доста се промениха и се оказа, че кулинарните експерименти са ми много интересни. Обожавам да си играя с правенето на сладки неща, но и това се случва само през някои уикенди.
• работата. Да, отново искам да го кажа – вярвам в мантрата “Работи това, което харесваш, и няма да работиш нито ден.” PR-ът и маркетингът не са просто нещото, с което си вадя хляба (добре де, хляб почти не ям, но да речем виното и салатата), а нещо, което ми е безкрайно интересно.

Съзнателно не слагам приятели, близки, роднини, кучета, котки и друга жива сган в този списък. Просто мисля, че те трябва да се разглеждат като отделни спътници, а не като нещо, което да определи собствения ти път. Събирала съм се и съм се разделяла с много хора, но по-скоро самите събирания и раздели, а не съответните хора са ме определили като личност.

А вие какво може да кажете по темата? На прицел взимам Алекс, Люси, Бого, Пламен, Ванина и Дзвера.

___
снимка: stevec77

Още по темата:

1. Blog Challenge 7: Сън във съня
2. За блоговете и работата в Signcafe
3. Когато работата те затрупа
4. Blog Challenge 7: Кой изсънува най-добре?

Tags: блог, Васи, щафета