Моят блокТрябва да ти направя едно признание. Влюбена съм в друг. Не, не е най-добрият ти приятел. Не, не е и бившето ми гадже. Влюбена съм в блока отсреща. Да, именно този, който се вижда от кухненския ни прозорец.

Добре де, не ме гледай така. Може би съм странна. Той не е най-красивият, не ме кара да се смея, няма зелени очи, нито трапчинка на брадичката и дълги пръсти. Поне е висок – другият критерий от листата ми за Идеалния мъж. Е, никога не съм успявала да спазя собствените си предписания. Малко е възрастен за мен, но ретро-видът му отива, не може да не се съгласиш. И въобще, защо трябва да ти давам доводи – любовта просто се случва!

Недей! Не ме гледай осъдително. Щом наистина искаш да знаеш, добре. Обичам го, защото…

… защото когато го виждам, това означава, че седим в кухнята с теб и закусваме. Значи, че сме се събудили заедно. И, гледайки него, аз всъщност виждам твоята сънена усмивка и чувам сутрешния ти дрезгав глас да казва „Добро утро!” Когато виждам жълто-зелената му напукана фасада, усещам аромата на кафе. И то не обикновено кафе, а най-хубавото – споделеното… Мозайката от стара и нова дограма, декорацията от проснато пране и цъфнали саксии – всичко това е декор за танца на босите ми крака по плочките, докато приготвям закуската. Той винаги е там и ме гледа.

Понякога слънцето свети по моя блок и тогава жълтото му става още по-жълто, зеленото му става още по-зелено, а ти заставаш зад мен и ме прегръщаш през кръста, целуваш ме по врата и питаш какво гледам. И тогава съм щастлива. Друг път моя блок го вали пороен дъжд и едва успявам да видя стъклените му големи очи и антените на покрива му, а ти заставаш зад мен и ме прегръщаш през кръста, целуваш ме по врата и питаш какво гледам. И тогава пак съм щастлива. Виждаш ли – истинската любов не зависи от климатичните условия.

Той винаги е там и мълчаливо наблюдава как крадешком те поглеждам, докато отпиваш от сока или как лягам на нищото между моя и твоя стол, за да те прегърна. Вижда и как те целувам по врата и ти казвам “Хайде да тръгваме, че пак закъсняхме за работа!”, но всъщност е изпълнен с увереност в любовта ми към него. Кажи ми, как да не обичаш такъв блок?

*Този текст е плод на творческа измислица. Приликата с реални лица и панелни кооперации е напълно случайна.

Pin It

Още по темата:

  1. Един свеж ден
  2. Царево на един дъх
  3. Вечеря за един
  4. Фрагмент
  5. More than Words

Tags: Васи, емоции, неделно, разказ