Ето го и моя принос в състезанието BLOG CHALLENGE, което започна вчера по инициатива на Пламен от Блогатство. Дано да ви хареса и се надявам да не съдите твърде строго. Еnjoy!

луди бабиНямаше никаква представа откъде се появиха. Първоначално се зачуди дали не е от цигарата, която Сашо Руския им продаде, но веднага махна с ръка и запрати идеята в пространството като досадна муха-винарка. Сашо нямаше да ги излъже, нали беше „приятелче”, а и му беше ясно, че ще загуби едни много лоялни клиенти, ако ги пусне по пързалката с некачествен мат’риал.

Изведнъж сякаш се просмукаха през стената. Три. С лица сбръчкани като миналогодишни ябълки. С тела прегърбени като генно-модифицирани дебелички плачещи върби. В стаята веднага се разнесе лека миризма, породиста кръстоска между нафталин, крем за ръце „Дунавски вълни” и сапун „Петел”. Чакай малко, още ли някой ползва сапун „Петел”? Сигурно халюцинираше, няма друго обяснение…

Приближиха се и ги загледаха втренчено. „Как сте, момчета? Яаааа, колко сте пораснали!” Светкавично се отдръпна, забавените му реакции се предадоха безапелационно пред паническия страх, че ще почнат да го щипят за бузите. Мразеше това, още откакто стана на 3. А може и да го мразеше от по-рано, но тогава го осъзна. Защо винаги разбираше истинските си чувства със закъснение, защо трябваше нещата да преминат, преди да разбере истинската им същност, защо не можеше да разбере себе си навреме, защо не можеше да накара другите да го разбират, защо… Лелееее, щеше да убие Руски, само да го пипне за хилавото вратле! Какво им беше пробутал, каква е тая спонтанна депресарска вълна пък сега?!

Бабите почнаха да подреждат двете легла в стаята, водени не от бабинска загриженост, а от егоистичното желание да намерят място, където да наместят уморените си, подплатени с мазнинки, артритни тазове. Естествено, пич – никой не го е еня за другите, всички в тоя свят гледат само собствения си кеф и искат да се облажат, а се пробват да го замаскират като загриженост за другите. Трябваше да ги наблюдава внимателно, да не задигнат нещо с малките си крадливи стари ръчички. Само чакаха да намерят нещо ценно, за да го приберат – ами много ясно, с тия малки пенсии какво друго да правят? Към палитрата от разнопосочни усещания се беше прибавила и параноята. Егати цигарата, щеше да му излезе през носа цялата тая каскада!

Най-накрая се кротнаха на леглото срещу тях. Почнаха да извиват с пискливите си гласчета къде били ходили днес, как в мола имало намаления само в най-тъпите магазини, как така и не успели да си вземат билети за кино, защото в събота следобед всички селяци се изсипват там, колко lame било да седнат в COSTA да пият капучино, та затова им се изсипали тук, знаели, че момчетата няма да имат нищо против да ги видят за малко, щото снощи си били изкарали супер заедно в бара, въпреки че те двамата накрая малко се поотрязали и не ги изпратили до вкъщи… Въпреки крехката си възраст вече беше развил животоспасяващата за всеки мъж способност да изключва слуха си при първите звукови вълни, произведени от уста от женски пол (дали устите можеха да имат пол? Как различаваш мъжка от женска уста, ако има само уста и нищо друго? Въпросите почнаха да му причиняват главоболие, затова се отказа да разсъждава). Гледаше втренчено тракащите керамични ченета и се закле сам на себе си, че има реална опасност някое от трите да изскочи и да го захапе за носа така, както X-wing starfighter напада Звездата на смъртта. Но звукът не достигаше до него, гласовете отскачаха като гумени топчета от непробиваемата преграда на ушите му.

Не можеше повече да слуша това боботене, затова просто се отпусна и заспа. Зверски му се виеше свят, но това само помогна – беше свикнал да не му се кади в такива моменти, а световъртежът приличаше на детска люлка.

луди бабиКато се събуди, все още и петимата бяха в стаята. Само че имаше някаква сериозна промяна в сценария – вместо бабите отсреща седяха Нина, Жана и Яна. Стори му се странно, че гласовете звучаха по същия начин. Сръга Малкия и прошепна „Абе, брат, къде са бабите?” „Кви баби бе, ти колко изпуши? И що заспа така тъпо пред мацките? Честно, понякога си супер-зле!” Знаеше, че не трябва да я гледа тая глупост „Дориан Грей” преди да пуши. Всякакви неща ти се просмукват в мозъка. Помисли дали да не отиде до банята и да се погледне в огледалото. Достраша го.

—–

Дано да ви е харесало! Ако това е така, моля, помогнете: пуснете едно коментарче тук, цъкнете и в Свежо и TopBlogLog. Все пак състезание трябва да се печели! Благодаря предварително! :)

___
снимки: горе – gaspi *your guide, долу – TheAlieness GiselaGiardino??

Pin It

Още по темата:

  1. Много баби…
  2. Луди Мъже

Tags: Blog Challenge, баби, луди, разказ, философия