И всяка част от теб е моя, и целият си мой, нали?!
- Дочуто в автобуса
Понякога си мисля, че не разбирам хората. Или поне някои аспекти от тях. Не разбирам защо трябва да приемаш друг човек (който си е цяла собствена вселена) за своя собственост. Не разбирам защо трябва да си сложиш профилна снимка, на която си залепен уста в уста с гаджето или защо трябва всеки път веднага да прокламираш “In a Relationship”. Това (поне за мен) не е любов а показно маркиране на територия.
Чувството за собственост е много опасно. То показва, че третираш другия като движима собственост, която в повечето законови казуси е неодушевена (а май може да е и домашен любимец, ако второто ви кара да се чувствате по-добре). То показва, че искаш да притежаваш нещо, което не трябва да бъде притежавано. Явно не си достатъчно уверен, че просто може да задържиш някого до себе си, затова трябва да го завържеш, да го дамгосаш и да си извадиш официален акт за собственост: дали говорим за златна халка или за въпросното “In a Relationship with” понякога няма значение.
Парадоксът обикновено се състои в това, че колкото повече придърпваш някого към себе си, той толкова повече се отдалечава – оная история за действието и противодействието явно работи и при връзките. В един момент стискаш толкова силно, че можеш да спреш свободното дишане на другия. Поразително напомняш за онези чайки от “Търсенето на Немо”. А Sting напразно пее “If you love somebody, set them free…”
Много ми допадна една от тезите на Хорхе Букай, че в една връзка има трима: ти, другият и двойката. Абсолютната свобода се състои в това да сте пълноценни независимо един от друг и да сте също толкова пълноценни като двойка. Тогава няма нужда от собственост, към които неминуемо се появява и някой друг емоционален данък.
___
снимка: mollybob
Още по темата:
Станислав Атанасов
August 4th, 2010
Ей … тва жените не спирате да ме изумявате … едни не го разбират, другите (като теб) го разбират напълно … айде разберете се всички а?
Васи
August 5th, 2010
Много зависи от жената – това си е въпрос на темперамент. А при мъжете е абсолютно същото!
SheLLia
August 4th, 2010
Съгласна съм с почти всичко, но мисля, че се отдава прекалено голямо значение на FB relationship статуса. Той не винаги означава чувство за собственост! Аз например доста време бях In relationship with… по причина: имахме много общи познати и приятели и като намерят единия, по-лесно ще намерят и другия
За мен чувството за собственост в една връзка се изразява и в следното: единият не ходи (и почти няма право да ходи) никъде без другия. Това е пагубно и задущаващо, а какво точно ще пише във ФБ, не е толкова важно 
Васи
August 5th, 2010
Права си! Аз нямам предвид всеки случаи, а по-скоро показната смяна още на втората седмица на връзката ви. Тогава все още нямаш идея дали наистина искаш да си с този човек, но искаш да си го “заплюеш” пред всички. А за отношенията тип “сиамски близнаци” съм на твое мнение!
Николай Илиев
August 4th, 2010
Свободата е изключително важна. Задушавайки партньора си, убиваш връзката.
Майк Рам
August 4th, 2010
Както казва една друга мъдра поговорка: “Животът е като мокър сапун – колкото повече стискаш, толкова повече ти се изплъзва.”
Николай Илиев
August 4th, 2010
Мнооооооого точно!
Васи
August 5th, 2010
Хахаха, добър паралел!
mateq56
August 4th, 2010
Svejo:
pepsieee
August 4th, 2010
Е, тук не съм съгласна с Хорхе! Според мен няма “ти, другият и двойката” – има единствено Ние (двойката)…
)) Това естествено важи за дългогодишните връзки; за мимолетните – няма какво да говорим :Р
@Станислав Атанасов: Да, аз категорично не го разбирам, но се радвам, че има и хора (като Васи) с обратното мнение, иначе животът (светът като цяло) щеше да е доста скучен…
Васи
August 5th, 2010
Идеята на Букай е, че трябва да сте изградени личности и да може да сте самостоятелни – само така може да градите нещо стабилно заедно. Не може да очакваш другият да те лекува и прави по-добър – така точно се пристрастяваш към него и развиваш собственическо чувство.
Събина
August 4th, 2010
Не мога да съм по-съгласна, но и малко виновна в случая…
Васи
August 5th, 2010
Всеки го е правил. Въпросът е да се учиш и да оставяш свобода на другия
Коко
August 4th, 2010
Дам… опасни са тези желание за притежание. Особено когато чувството за собственост предизвиква неконтролируеми пристъпи на ревност!
Val
August 4th, 2010
Принципно МОЙ вече означава чужд.
Edna
August 4th, 2010
Svejo: е, не е точно така. Една приятелка си сложи снимка с гаджето, защото точно той настояваше.
Няма притежания в любовта (и не бива)
Васи
August 4th, 2010
Това имам предвид – тук пак говорим за чувство за притежание, но от него спрямо нея
Не бива да има, но често има собственически усещания 
Edna
August 4th, 2010
Svejo: (thumb up) (beer)
Манол
August 4th, 2010
Много е различно при различните хора. Някой хем искат така, пък и така. Балансът е трудна работа и въпрос на интелигентност.
Боян
August 5th, 2010
Тези неща не винаги са лоши. Защо да е лошо да споделяш преживяванията си с другия? Защо да е лошо останалия свят да вижда, че си с някого и че се обичате?
Наистина истината е, че при различните хора нещата са различни. Няма как това което се харесва на мен да се харесва на всички или никой да не го поставя в категорията на лошите неща.
Васи
August 5th, 2010
Здрасти!
Аз гледам да не абсолютизирам и не си правя илюзии, че ще мнението ми е единствената вярна гледна точка. Формата “блог” като начало предполага субективизъм, а точно в такива дискусии се вижда повече чуждото мнение. Не е лошо останалият свят да вижда, но някои хора твърде много се стараят светът да го види и в този случай не съм много съгласна. Ако и на двамата им е приятно постоянно да са заедно и държат много всички да го знаят, това е супер – само че рядко става така. Да не говорим, че чувството на пълнота и цялостност изчезва с разпадането на връзката (не че тя винаги се разпада де!), а това е много болезнено и доста нездравословно.
kenkal
August 5th, 2010
С повечето неща съм съгласна – не можеш да се самозалъгваш, че притежаваш някого. Не съм напълно съгласна, обаче, с това определение: “официален акт за собственост … златна халка или…” Съпружеството и носенето на халка за мен не е показването на каквото и да е чувство за притежание и собственост. Халката (конкретно) е белег за обвързаност. Куцото разбиране на брака като нещо, което те лишава от свобода, което те прави собственик или собственост на другия е абсолютно несериозно.
Васи
August 5th, 2010
Бракът е нещо страхотно сам по себе си, но явно начинът, по който съм се изразила, е грешен. Тук става дума за случаите, в които се жениш за човека не толкова от други мотиви, а от желанието за сигурност, че той ще си остане до теб. Което, Бога ми, никога не помага!
Ако просто се страхуват да не си променят решението, пак да си носят халките на воля, но да знаят, че те не променят нещата 
Ако наистина се обичат и са щастливи заедно, да си носят халките на воля
А съм го казала така, защото наистина съм присъствала на скандали защо половинката днес е без пръстен – според мен това не беше от любов…
kenkal
August 5th, 2010
Така да!
Със сигурност е ужасто да присъстваш на подобен скандал. Когато започнат хората да олицетворяват чувствата си във вещи и когато предметите станат символи на силата на любовта, значи е дошъл краят. Жалко, но обществото ни става все по-маргинално и същината не го вълнува, а само външното изразяване, черупката…
Nina
August 9th, 2010
Мога ли да кажа нещо от позицията на дългогодишен (32) брачен брачен опит? Отдавна вече не носим халки – пръстите ни понадебеляха и не ни стават. Но за мен Той е Той – доста понапълнял и отпуснат (както и аз). Никога не съм го смятала за своя собственост, но знам, че ако аз имам нужда от нещо – Той ще ми помогне, както и обратното. Тук не става въпрос за собственическо чувство, а за взаимно разбиране и за живот заедно – винаги трябва да се правят компромиси – разбира се и от двете страни. А дали ще кажеш “моят мъж” или жена) – това е въпрос на изразяване. Важното е да сте заедно.
костадин плачков
November 14th, 2010
Господ е пастир мой…. 23 псалм „„
това как го разбирате