Жените изговарят по 20 000 думи на ден – със 7 000 повече от мъжете.
- неизвестен статистически източник

Тихо. Няма никакъв смисъл от думи. Знам, рядко се случва, но сега ми е приятно да мълча. Учудвам ли те с това желание? Искам просто да си мълчим заедно и да попиваме един в друг. Хубаво е. Един споделен миг лети във Вселената помежду ни. Нима ни трябва друго?

Прегърни ме. Искам да знам колко си близо. Нека ледчетата в уискито продължат да танцуват и в танца си да се разпадат.

Вечерта е топла и през отворените прозорци луната наднича. Дантелените пердета трептят като було. Нощта се омъжва за нашия хол. Хайде просто да ги погледаме.

Ако се сгуша още малко в теб, ще мога да се побера и в черупка от орех. Имам чувството, че сънувам, но ти си по-истински от повечето сънни герои. Отварям очи и още си тук. Както винаги си бил и както винаги ще бъдеш, докато и ние не се разпаднем в танца си.

Прегръдката е сладък пролог. Попий света само с отбрани сетива. Далечният шум на колите от улицата напомня за контрабас от странна джазова пиеса. Топлият дъх на вечерта шепне по телата ни. Усещам твоята кожа и моята кожа, твоите пръсти и моята длан, вкусът на устните ти върху клепачите ми. Виждам те със затворени очи и друго не ми трябва. Думите не са поканени тази вечер. Те пречат на истинската наслада.

Всички часовници на света са спрели – времето ни погледна с усмивка и забрави да се раздвижи отново. Няма смисъл да оставаме вечно така – има още хиляди неща, които не сме правили заедно. Но ти ме научи, че няма смисъл да бързаме. Само за малко да помълчим. Думите са твърде слаби и изхабени от носене.

___
снимка: milena mihaylova

Още по темата:

1. Легендарният мъж
2. Един свеж ден
3. Греяното вино на годината
4. Любовна поема за един блок*

Tags: Васи, емоции, неделно, разказ