След кратка почивка реших отново да се включа в Blog Challenge. Тази седмица Деси ни провокира с темата “На въртележката“. Надявам се, че моята интерпретация по темата ще ви хареса. До петък остава малко време и ми е интесно да видя къде ще се класирам в състезанието само за два дни и половина. За да ми помогнете, оставете едно коментарче под поста и гласувайте в Svejo и TopBlogLog.


На въртележката

carouselПоколеба се на входа, както обичаше да прави. Наслаждаваше се на предстоящото, без да бърза. Валеше и леки капки се стичаха по бузите му. От заведението отсреща се носеше джаз – нотите излизаха да подишат чист въздух под дъжда и се разхождаха със ситни крачки по улицата.

Вратите се отвориха. Първо се открехнаха съвсем леко, сякаш се замислиха дали да си направят труда да го пуснат вътре. След лек натиск поддадоха напълно. И без това беше тъмно, затова затвори очи. Казват, че когато елиминираш едно от сетивата, другите се усилват – реши да пробва. Първо хаотично обходи навсякъде, проучи внимателно всяко ъгълче. Придвижването опипом му доставяше удоволствие. Меките стени поддаваха леко, когато ги натиснеш и оставяха усещането, че можеш да потънеш в тях.

След това се насочи към центъра. Едно пробно кръгче, бавно и съсредоточено. По-скоро проба на механизмите, отколкото скорост. Хареса му. После още едно. По-бързо. И още едно. Още по-бързо. Оборотите се засилиха. В главата му изплуваха размазани спомени от часовете по физика: „Всяко движение по затворена крива е ускорително. Тривиален случай на такова движение е движението на тяло по окръжност. В този случай центростремителната сила е насочена към центъра на окръжността. Центростремителното ускорение зависи от радиуса r на окръжността и от скоростта v (линейната скорост) на обекта.” Инерцията на въртенето засмука теорията и я запрати в друго измерение.

Наклони глава и перспективата се счупи. Завъртане в обратна посока. Чак да ти се завие свят. Стисна очи още по-силно и отдаде цялото си внимание на движението. Имаше чувството, че може да продължи вечно. Но чувствата са измамни. Въртенето се забави. Хипнотизиран, той отново мина опипом по стените като се препъваше леко. Поколеба се на входа, направи няколко крачки напред и назад, без да знае дали наистина е готов да излезе.

Отвори очи. Тя също. Усмихна се, докосна го само с устни, за да запечата края на целувката. „Започва да вали по-силно. Хайде да се скрием и да слушаме джаз!”

_____
снимка: Moonrhino

Няма подобни постове.

Tags: Blog Challenge, разказ