Обожавам филми-компилации! Изгледах Paris, je t’aime напълно неусетно – поглъщах всяка следваща история с нарастващ интерес, затаявах дъх, подскачах, натъжавах се, смеех се. И всичко това в точните дози, като изискан коктейл.
Филмът е за Париж. Филмът е за любов. Но преди всичко разказва за много други неща – за децата, за родителите, за религията, за самотата, за силата, за порастването, за остаряването, за работата, за приятелството, за туризма дори… И за още много неща. В действителност прилича малко на шведска маса по френски – пълна с приятни неща, от които всеки може да си избере нещо по собствен вкус. Естествено, цялата лента е пропита с тръпчивия вкус на Париж. Много модно стана да се говори, че определен филм носи атмосферата на определен град, затова няма да го казвам. Но тук малките улички и световно известните забележителности са спояващата смес, от която се нуждаят уникалните гледни точки на режисьорите. Които пък са една всяваща страхопочитание група: със сигурност ще пропусна някои от важните, но тук са Гюс ван Сант, Алекзандър Пейн, Жерар Депардийо, Кристофър Дойл, братя Коен… Ох, стига толкова, вижте целия списък, ако ви заинтригувах. Списъкът с актьорите пък е по-пълен със звезди от селско небе в юлска вечер.
За да ви разпаля апетита допълнително, ето най-сладурската хапка, която ти дава непоклатимата убеденост, че всеки си има половинка някъде, независимо колко далеч от конвенционалната човешка рамка се рее характерът му:
И докато още съм на кино-вълна, едно напомняне: от 1 септември започва (вече) ежегодният фестивал “Арт киноклуб на открито”. Всяка вечер от месеца в 20:30 през градинката зад паметника „1300 години България” при НДК ще дефилират различни български филми, разделени в три тематични части. Първо ще си припомним „Любими български филми”, после минаваме на “Най-доброто от българското късометражно кино”, а за десерт остава програма „Българското кино напоследък”. Пак ще се гледа “Прогноза”!!! Ето я и пълната програма. Дано времето да е хубаво, както беше и миналата година.
Още по темата:
- Интересна телевизия
- Български кратки таланти
- На почивка в София
- Чакане с положителен резултат
- Summer nights
legrandelf
August 30th, 2009
Чуден е
Чакаме следващият – Ню Йорк je t'aime
антон
March 7th, 2010
Paris, je t’aime беше първата филмова компилация, която даде тон за любовна песен, адресирана към мегаполисите, в които мнозинството е мегасамотно, а останалите просто не си го признават.
Лустрото на Париж в Paris, je t’aim е изтъкано от деенкато на живота. Спиралата му носи основните цветове на самотата, болката, смъртта и на много, много, много краткотрайното щастие. (Същото деенка, между другото, е създало и дълготрайната символика на туристическите обекти, които пък от своя страна, успешно преобразуват легендите за страстта в баснословен кеш.)
Общото в 20-те киноминиатюри са болезнената недоизказаност, липсата на шансон-патетика и силното авторско отношение от страна на селекцията световно известни плетачи на истории към детайла, бил той поетично метафизичен (Оскар Уайлд окуражава американски годеник) или откровено фантастичен (Илайджа Ууд като вампир). Над всички правдоподобни и неправдоподобни образи обаче се извисява (като Айфелова кула) безподобният Стив Бушеми- яростно смешен в ролята на пишман-турист, затиснат от измъчения си късмет и тежката като юмрук на ревнивец усмивка на Мона Лиза.
В крайна сметка продуцентите са осигурили продукцията си със стабилно тяло, запомнящ се финал и добър послевкус.