coffee

Няма да пиша много. Всъщност няма нужда да пиша много. Защото когато дойде време за следобедното кафе, всичко други губи смисъла си. В кафето се крият всички причини да се живее:

да трансформираш нещо от безличен кафяв пясък в наслада за всички сетива;
да имаш достатъчно търпение, за да направиш толкова много млечна пяна, че да наводниш цялата кухня;
да видиш красотата на смесващите се млечнобели и кафеникави нюанси, които танцуват;
да почувстваш топлината на порцелана върху цялата си длан;
да помиришеш аромата на “Добро утро!”;
да усетиш горчивия вкус по езика и небцето си;
да го споделиш с приятели;
да го подсладиш с разговор с майка си;
да целунеш устни, които имат вкус на кафе;
да бъдеш бучка захар в нечие кафе;
да се слеете като кафе с мляко в неделя сутрин… обед… следобед…

В чашата ми с кафе танцува умален макет на цялата Вселена. Просто звездите са станали канелени.

___
Вдъхновено от Art in My Coffee и неделята. Снимка: linaogalex


Още по темата:

  1. Седмата лъжичка захар в кафето ми
  2. С кафето
  3. За кризата и кафето
  4. Комбинаторика
  5. Светът е малък

Tags: Васи, емоции, кафе, неделно