“Ето и едно лично признание: аз съм заложник на моя iPhone. Както и на домашния ми компютър, работния ми компютър и нетбука, който взимам с мен, когато излизам. Трудно е да обясня защо изпитвам необходимост да си проверя пощата, когато събеседникът ми стане за 5 минути от масата в заведението. Не мога и да ви кажа точно защо се чувствам напълно откъсната от света, ако половин ден съм без интернет, дори и ако съм с компания от 10 добри приятели…”

За щастие, горният абзац е далеч от реалността, поне за мен, но се припознавам в няколко характеристики. Сигурно и с вас е така. Има дни, в които прекарвам повече време с e-mail клиента си отколкото с гаджето си. А за приятелите във Facebook да не говорим – толкова от тях (дори тези, с които живеем на една крачка разстояние) не съм виждала от месеци! Но интернет не е единственият злодей – тук се включва и постоянното говорене по телефон, свършването на някоя бърза задачка на лаптопа, докато чакаш компания в заведението и още, и още, и още… Повечето хора днес изпитват психологическа необходимост да вършат колкото се може повече неща едновременно – multitasking-ът ни кара да се чувстваме заети и значими. Мога просто да се повозя в метрото с празен поглед и да огледам хората наоколо, но вместо това си пускам музика, някой бизнес-подкаст или чета. Първото нещо, което правя в някой клуб, е да проверя дали има WiFi връзка. Скоро и това няма да ми се налага, с новите неограничени data-тарифи. Сутрин още преди да си изпия кафето, вече имам в мозъка си списък за най-належащите задачи за деня – опа, не трябваше ли първата ми мисъл да е “Ей, че хубаво! Пак има кого да гушна за Добро утро”? До такава степен сме се оплели в забързан начин на живот, че вече нямаме “свободно време”, а “dead time” – сякаш, като акулите, ако спрем да се движим, ще умрем.

Надявам се, че става ясно, че това не е мрънкане срещу технологиите – както всеки инструмент, те не могат да бъдат добри или лоши по своята същност – те стават такива в зависимост от употребата им от хората. И не мисля, че всеки, който използва Facebook повече от веднъж на ден е депресиран социопат без пълноценни житейски отношения. Но е важно да не забравяш къде да сложиш границата и да можеш да минеш в offline режим (разбирайте го и като телефонна неактивност), когато до теб има истински човек, комуникацията с когото е по-важна. Няма да вадя изводи – това не е църковна притча, а и всичко, казано дотук, го знаем. Просто не е лошо да си го припомняме.

* Заглавието и постът са вдъхновени от публикацията на Bob Herbert в New York Times.

___
снимка: fantasticna

Няма подобни постове.

Tags: Васи, неделно, философия