Павлина ме покани да участвам в една доста смислена щафета, затова ще се включа, макар и късно. Поводът бе 24 май, инициатор на мемето е Алекс от Аз чета, а темата е “Как четеш?” Сега ще ви разкажа по-подробно за моите книжни навици.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
От време на време ми се случва, но само ако в този момент съм гладна. Имам изградена методика за четене, докато обядвам – книгата се придържа с дистанционното на телевизора (който почти никога не пускам). Понякога менюто за четене може да включи сладолед, бисквитки или шоколад.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе или вино. Без други варианти.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Обичам да драскам по книгите, но не твърде грубо, разбира се. Учебниците и професионалната ми литература са пълни с подчертани изречения и бележки в белите полета. В художествените книги общо взето се ограничавам до леко отбелязване с моливче на приятни фрази и интересни конструкции. Ако отвориш книга, която си чел преди време, половината удоволствие идва от това да сравниш как си възприемал написаното навремето.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ползвам разделители за книги, като понякога в тази роля влизат доста разнородни неща – FameCards, визитки, флаери и всичко удобно, което ми е било под ръка в момента, когато съм ззахванала книгата. Идеята да оставя отворена книга, легнала „по страници” на масата, дивана или леглото ме ужасява – след това тези страници винаги остават по-отворени и книгата много скоро започва да се разпада L
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Всъщност и двата вида са ми достатъчно интересни, ако са написани качествено. С художествена литература отпускам много добре и си почивам след тежък ден. С нехудожествена се забавлявам като уча нови неща. И в двете категории класирам не само книги, но и сайтове, блогове и е-списания.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Преди не оставях книга, преди да завърша дадена част. Сега обаче често чета в автобус или метро на път за работа, затова съм свикнала да оставям книгата, когато се налага. Много по-голям проблем имам, когато чета нещо много увлекателно вечер – тогава често забравям да си легна, докато не прелистя и последната страница.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да, категорично, но по-скоро ако самта книга не ми е интересна. Обикновено съм доста търпелива, но ако мина 1/3 от книгата, без тя да привлече вниманието ми, просто я оставям. Това обаче не винаги значи, че няма да я прочета – може просто да не му е било времето. Така първия път зарязах Тери Пратчет, когото после четях ненаситно с години – при първа среща с „Ерик” просто бях твърде малка. Същото се случи и с „Майсторът и Маргарита” на Булгаков, та дори и с „Малкият принц”. Понякога трябва да узрееш за книга.
Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Нямам спомен това да се е случвало на български – дори и нещо диалектно да звучи странно, по контекста разбираш за какво се говори. Случвало се е в началото, когато учех френски, но литературата за образоване е малко по-друго животно от нормалната. И все пак не обичам да си прекъсвам четенето – вероятно ако срещна нещо непонятно, ще си го запиша, за да разбера после точното значение, а на момента ще се ориентирам по контекста.
Какво четеш в момента?
„Фотографът. Obscura Reperta” на Галин Никифоров. Много приятен стил на писане, приятно и бързо се чете. Дочитам и The Presentation Secrets of Steve Jobs на Carmine Gallo, която е написана точно по американски – на много непретенциозен език и с преобладаващо практическа ориентация. Но май най-обемният том за четене е RSS-агрегаторът, където се събират професионални статии, разкази, стихове, чужда литература…
Коя е последната книга, която си купи?
Точно днес се обзаведох с „Да се обичаме с отворени очи” на Хорке Букай и „Страна на чудесата за непукисти и краят на света” на Харуки Мураками. Обикновено пазарувам на куп. Влизам в книжарницата с нещо предвид, а на място още нещо грабва вниманието ми и накрая излизам с 3-4 книги. Наскоро влязох за „Професионален дизайн в рекламата” на Роджър Паркър, която ми трябваше за един изпит, а излязох не само с нея, но и с „Фотографът”. Това е навик, който влияе доста зле на планирането на месечния ти бюджет. Имам една особеност – не обичам да пазарувам на пл. Славейков, а само от книжарници. Обидно ми е книгите да се предлагат на сергии като домати.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Вече горе-долу отговорих. В момента чета две книги и това се случва често. Обикновено едната е професионална, а другата – за развлечение. Понякога захващам и две художествени книги с различен стил и избирам коя да подхвана в момента според настроението ми.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Градският транспорт е най-често използваното, но не и най-любимо място. Всъщност най-приятно ми е да чета вкъщи. През летните месеци използвам уикендите за четене по градинки и паркове, което също е адски отпускащо – освен сюжета в книгата може да се полюбуваш и на съвсем истински, но не по-малко интересни градски истории.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
По-скоро самостоятелни издания. Но пък има някои автори, които са ми толкова любими, че прочитам всичко ново от тях – в този смисъл те стават една малка поредица сами по себе си. Като пример мога да дам Пратчет, Мураками, Букай и в едни по-млади години дори Паулу Коелю.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Много често препоръчвам „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на Робърт М. Пърсиг. В тази книга има много уроци, които е добре да схванеш и определено си заслужава. По-често препоръчвам автори, а не конкретни книги. Е, изключение прави „Малкият принц”, въпреки че мога да препоръчам и много други книги на Сент-Екзюпери.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Хаотично, което после създава и много проблеми. Всъщност ако имам книги на един автор, те обикновено са групирани заедно, но между самите автори няма последователност – по-скоро ги обединявам на база личното ми мнение кой с кого си отива 
Вече времето премина, но ако се чувствате вдъхновени, чувствайте се поканени да разкажете как четете и ми оставете по един коментар, за да прочета
___
снимка: margolove
Още по темата:
Goddess_Monika
June 12th, 2010
Svejo: (thumb up)