ghostВсеки, който е поне малко на “Ти” със съвременния английски, ще се сети за какво говоря. “Ghost Blogging” е практиката един или група от хора да пишат блог от името на някой друг. Наскоро Mitch Joel и още други специалисти по социални медии влязоха в директни и задочни спорове относно тази практика. Мисля да се включа в задочния спор, а се надявам и вие да дадете мнение.

Накратко: “Призрачното блогване” вече е една от основните дейности, които влизат в задълженията на PR-практиците и вътрешните комуникационни отдели. Спорът тече по линията правилно или грешно е да се пише от името на CEO-то и доколко необходимо е това за създаване на позитивен имидж на компанията и градене на връзка с потребителите.

Глас “За”: Свикнали сме виждаме мениджърите, които държат страхотни вдъхновяващи речи и сериозни изказвания за всеобщи проблеми. Свикнали сме да четем интервютата им в пресата и анализаторски коментари в специализирани издания. И все пак 90% от тези текстове се пишат с намесата на PR-специалиста, а 80% са написани само от комуникационния отдел без каквато и да е намеса от мениджъра (освен преглед на статистиката, цифрите и даване на финална зелена светлина) Тогава какво толкова странно има в практиката на ghost blogging – просто подходът се пренася на нова платформа. Joel използва аргумента на общественото мнение: ако попитате публиката, казва той, ще видите, че тя не иска да чете “призрачни” постове. Не мисля, че публиката иска да слуша и “призрачни” речи, но никой не мисли, че на държавните глави не може да се вярва, просто защото не си пишат сами изказванията (всъщност, не може да им се вярва поради много други причини) След като тази практика е наложена с годините, не може да очакваме тя да се промени толкова лесно заради нова комуникационна платформа. И преди съм казвала – новите медии са нов канал, а не “тотална революция в комуникацията”, както ни се ще да мислим.

Глас “Против”: Въпросът тук е дали въобще е необходимо компанията да поддържа блог/Twitter акаунт/подкаст от името на някой от заетите висши мениджъри. Тук има две линии на мислене. От една страна, ако стратегията ви включва задължително присъствие на мениджъра в социалните мрежи, то нека това стане по начин, който се приближава до личните му възможности. Може би той е запален фотограф, може да пише остроумни туитове или пък готви страхотни ястия. Идеята на онлайн-присъствието му така или иначе е свързана с целта да хуманизирате образа му – затова и трябва да се заложи на неговите лични качества, а не да се предлага социално-медийна конфекция “направете си блог, Twitter-акаунт и Flickr-страница”. В този случай няма да има нужда някой друг да пише от името на CEO-то. От друга страна, защо е нужно онлайн присъствието на компанията да се случва непременно от името на мениджъра? Корпоративният блог ще изглежда много по-добре, ако го води някой служител, който има желание да го прави. Очакванията към екипа са за повече “информация от кухнята” – може да стане забавно.

Моето мнение: Честно казано, ако концепцията на компанията включва задължителни онлайн изяви на мениджърите, то предпочитам някой друг да пише, докато шефът се занимава с важната работа като намиране на пари и нови акционери. Но не мисля, че това е необходимо. Компанията е създадена от служители и именно те трябва да са тези, които говорят за нея. Наистина, присъствието в социалните медии трябва да е лично и затова името на автора е важно. Но това име може да не стои на единствения комплект златни визитки в сградата.

И все пак: Не мисля, че ghost blogging е чак толкова опасно или подвеждащо. То се случва постоянно – в профили на марки като Coca-Cola и Starbucks, в блога на Барак Обама. А вие на какво мнение сте?

___
снимка: California Ghost Chasers

Pin It

Още по темата:

  1. Корпоративни блогове
  2. Важните блогове според маркетолозите
  3. Честит рожден ден!
  4. Да поддържаш диалога
  5. Оценка за преподаване

Tags: PR, комуникации, маркетинг, социални медии