Вчера написах ревю за студията на Стефан Серезлиев “Политическият брандинг с рекламен акцент”. Текстът е интересен, не е дълъг и концентрирано представя основни постановки в брандинга. Би могъл да бъде полезен не само за тези, които се интересуват от политически маркетинг, но и от други представители на бранша, защото идеите са доста общовалидни. В “Аз чета” ще намерите и пълния текст.Материалът ме наведе на няколко сравнения, свързани с начина, по който пишат българските и американските практици. Открояват се две неща: у нас се пише много по-аналитично, по-теоретично (разбирай висок стил и изобилие от терминология) и се отделя по-малко внимание на примерите от бизнеса и практиката. Това в известна степен е нормално за европейската професионална литература, но е много по-силно изразено в България. Ако си представим как един Сет Годин би изразил същите идеи, то вероятно ще се натъкнем на прост изказ, почти като в директен разговор между приятели, а и авторът ще илюстрира идеите си с това, което му се е случило онзи ден в супермаркета, например.
Студията на г-н Серезлиев има и редица позитиви. Допада ми фактът, че “Политическият брандинг…” стегнато представя идеята, а не се разлива в 200 страници пространно въртене около едно и също. Понякога именно това ме е дразнело в книги на американски автори – постоянното повтарне на едно и също, провокирано от идеята, че така читателят ще запомни по-лесно. Да, а и ще му писне. Освен това разработката стъпва на ясни теоретични постановки, което е добра основа и може да научи читателя на нещо важно, като разкрива механизмите на влияние в комуникацията. Повече от желателно е да имаш примери от практиката, но и теорията не трябва да липсва изцяло, за да се откроят причините един метод да действа.
Студията на г-н Серезлиев има и редица позитиви. Допада ми фактът, че “Политическият брандинг…” стегнато представя идеята, а не се разлива в 200 страници пространно въртене около едно и също. Понякога именно това ме е дразнело в книги на американски автори – постоянното повтарне на едно и също, провокирано от идеята, че така читателят ще запомни по-лесно. Да, а и ще му писне. Освен това разработката стъпва на ясни теоретични постановки, което е добра основа и може да научи читателя на нещо важно, като разкрива механизмите на влияние в комуникацията. Повече от желателно е да имаш примери от практиката, но и теорията не трябва да липсва изцяло, за да се откроят причините един метод да действа.
Текстът засяга една доста обширна тема и би било добре идеите да се развият още. Наистина, това е една много добра основа за сериозна дискусия – ще чакаме продължение.
___
картинка: The Dodo Blog
Още по темата:
GaN
October 26th, 2009
Интересно ми е според теб кое е по-добре – да се пише на малко "по-висок" стил, по-теоретично или по-простичко, така че всеки да може да разбере, когато говорим за такъв тип литература. Има аргументи и за едната и другата теза.
Иначе, поздравления за ревюто!
Събина
October 26th, 2009
Много добра тема за дискусия indeed! За мен е непонятно от къде този стремеж в българските политици и екипите им да говорят неразбираемо, дори и да не точно научно. Какво се опитват да докажат? Че са по-умни от и без това все по-затъпяващата маса ли? Съмнявам се това да е печеливша стратегия…
От друга страна, аз например следя основните изяви на Обама. Като оставим на страна, че самият той е уникален, става абсолютно ясно какво се опитва да каже и да прави.
За книгите писани от родни "теоретици", ами само мога да се радвам, че в НБУ ни спестиха огромната част такива…
Васи
October 26th, 2009
Според мен всичко зависи от контекста.
Ако съм на лекции, предпочитам да не ми говорят като на полу-идиот, а да ми дадат и някакви обективни постановки, върху които се базира успехът или неуспехът на даден пример от практиката (т.е. искам да ми дават и примери от практиката, а не да ме заливат само с теория!)
В един блог обаче, дори той да е с професионална насоченост, няма как да пишеш по-същия начин – там ти трябва по-прост изказ и по-въздействащи, образни фрази. Хем звучи близко до читателя, хем не губиш това, което си искал да кажеш.
Примерът с Обама обаче не важи, ако говорим за професионална литература – при него целта на комуникацията е различна, той трябва да въздейства на "все по-затъпяващата маса", а не да си говори с професионалисти и да им предава знания – сигурна съм, че ако дискутира с експертите си някаква по-сложна материя, не говори със слогани и патетика. Но пък се справя перфектно с увличане на масовия американец, което е добър урок по държание за нашите политици. Затова и Бат' Бойко печели – защото се държи като човек от народа и всеки го разбира (оставям без коментар това колко пропагандна техника е, че ще стане много дълго)
Събина
October 26th, 2009
Аз нямам наблюдения над родните автори в областта на маркетинга и рекламата. Имам бегли върху тези от Политически науки и мога да кажа, че малко от тях ме вдъхновяват.