На кафеНе, няма да си говорим за закони срещу тютюнопушенето, а за (surprise-surprise!) социални медии. Време е да засегна малко по-обстойно един от любимите ми въпроси – практиката на някои компании да ограничават достъпа на служителите си до социалните медии. Има няколко аргумента, които консервативните шефове използват, когато искат да оправдаят блокирането на Facebook и е време да погледнем доколко сериозни са те:

Фермата: Фермата е основното чучело, което всеки сериозен мениджър размахва. Фермата е като дупка във времево-пространствения континуум, която засмуква работните часове и драматично намалява производителността. Така е – фермата е краста, от която трудно можеш да се откачиш. Но пък ако нямам достъп до фермата си, ще отида на zanimavka.com или някой друг губи-време сайт. Ако и тези домейни са ограничени от особено трудолюбиви админи, просто ще извадя кръстословицата от сутрешния си вестник. Ако искам да си губя времето, никой не може да ме спре.

Вирусите: Това е друг голям кръвожаден дракон. Някоя мацка с яка профилна снимка ми праща лично съобщение с линк, който цъквам веднага и хоп! вирусче, троянски кон, орда червеи и всички обитатели на спретнатата кутия на Пандора. Ако заради това ще ограничаваме Facebook, трябва да махнем и Skype, ICQ, а като сме почнали – и служебната поща. Доста по-ефективно обаче е да се инвестира време в обучение на служителите как да се пазят от подобни вреди и да разпознават онлайн-недоброжелателите.

Сигурността: Свързано с предишното, но и много по-широко понятие. Тук става дума не за вируси, а за вероятността някой служител да каже нещо необмислено или да издаде корпоративна тайна. Тук стигаме и до най-дълбоката дискусия. Наистина, социалните медии ускоряват потока на информация и една необмислена изцепка може лесно да задвижи бърз лавинообразен процес – независимо дали става дума за изтекла снимка с най-новия ви прототип или за карикатура с шефа на конкуренцията. Има и по-крайни случаи, като например шегаджиите от Domino’s Pizza, които бяха пуснали в YouTube клип как „подправят” пицата по време на нощна смяна. И ако това е сбъднатият кошмар на всеки корпоративен комуникатор, то нека не абсолютизираме рисковете и нека не ги приписваме само на офис-интернета. От една страна, в аналоговата среда също има достатъчно рискове – да речем, че по време на уикенд запой служител си отваря устата за корпоративните проблеми пред познат, който се оказва журналист в „24 часа”. Кофти, а?  Освен това дори и да нямам достъп до Facebook в офиса, нищо не ми пречи да кажа нещо необмислено, когато update-вам статуса си от вкъщи. Нещо повече – с поевтиняването на смартфоните и data-тарифите на операторите, вече всеки е онлайн навсякъде, а няма как да забраните личния ми телефон, нали?

Решението: Комуникацията си остава комуникация, независимо от средата – ролята на мениджърите отново е обучителна и трябва да покаже на екипа, че корпоративната информация трябва да си седи във вашата сграда и в офис-пощите, а не да се разнася по барове и социални мрежи. Една добра политика на поведение в социалните медии ще накара служителите да разберат, че вече няма граници между личното и професионалното и всичко, което казват, може да се превърне в утрешната Голяма новина. Ясните правила обучават, а това е много по-ефикасно от всеки интернет-филтър. Вече има достатъчно добри примери за корпоративни политики на поведение в социалните мрежи, откъдето екипът по вътрешни комуникации да почерпи вдъхновение.

Големият риск: И все пак ако има един наистина голям риск при комуникацията в социалните мрежи, той е следният: да останете „безмълвна организация”. Служителите могат да се превърнат в най-големите посланици на корпоративния имидж и е доста глупаво и недалновидно да ги карате да мълчат – ако им дадете свободата да говорят и ясни правила как да го правят без риск, те могат да са ви много полезни. Най-добра е аналогията с родителството: „Дайте на децата си (екипа) здрави корени (ясни правила) и криле (възможност да комуникират), за да полетят надалеч (да популяризират организацията ви).”

Естествено, рискове има. Но пътят на обучението е много по-полезен от блокирането. В противен случай затруднявате комуникацията точно толкова, колкото ако забраните възможността за разговори на по цигара в паузите през работния ден. Служителите остават недоволни, а това ги прави много по-неработоспособни. За повече информация и подробна аргументация по темата е добре да почетете и StopBlocking.org. Като финал ще споделя любимата ми част от корпоративната политика за поведение в социалните мрежи на Coca-Cola:

Have fun, but be smart!

___
снимка: Simon Blackley


Още по темата:

  1. Ползите за social-компанията

Tags: PR, вътрешни комуникации