Блогърите са новата страст на PR-ите у нас. За добро или лошо
А сега сериозно: все по-често компаниите се обръщат към потенциала на уеб 2.0 за привличане вниманието на потребителите. И освен със социалните мрежи PR-специалистите започват да се занимават с т.нар. blogger relations. В България обаче този подход е все още част от екзотиката и често се допускат грешки. Просто защото блогърите имат пълния потенциал на традиционните медии, но НЕ са професионални журналисти и подходът към тях трябва да е по-различен.
Наскоро Alex Wilhelm, редакторът на технологичния блог The Next Web публикува страхотен материал за това как трябва да се комуникра с блогърите. Неговият пост е насочен по-скоро към мениджмънта на startup компании, които не могат да отделят средства за традиционен PR, но съветите му са добър урок и за специалистите в нашия бранш. Ето и синтезирано неговите препоръки:
- Поддържайте контакт с блогъра и когато не го молите за отразяване. Също както и с журналистите. Най-добре е да се представите на блогъра още преди да ви се наложи да му “продадете” новина.
- Дайте възможност на блогъра да тества продукта/услугата ви, по възможност преди масовата аудитория. Чувството за ексклузивност винаги ласкае. Блогърите, също както журналистите, се интересуват от възможностите за тестинг.
- Блогърите нямат желание да ги засипвате с формалности, затова забравете обръщенията “Г-не/Г-жо” и се дръжте приятелски. В блоговете вратовръзките нямат място
- Направете молбата лична – не пишете до “автора на блог АБВ”, а използвайте име.
- Покажете, че сте чели блога и преди – цитирайте пост, който ви е харесал. Докажете, че вашата новина съвпада с интересите на блогъра и му дайте причина защо да ви обърне внимание.
- Не го карайте да работи допълнително, а му дайте кратко описание на компанията в две-три изречения, така че да може да копира най-важното в поста си.
- Все пак интернет пространството не е едноизмерно – дайте линкове към корпоративно видео, снимки, сайта ви и други онлайн пространства, където се подвизавате.
- Благодарете за отделеното време и внимание – все пак блогърът в повечето случаи не е професионален журналист и никой няма да му плати за усилията.
А ето и няколко мои съвета, свързани с лични наблюдения, тъй като играя и от двете страни на барикадата:
- Не пращайте мейли-клишета. Все пак блогърите в съответна сфера у нас не са чак толкова много, че да не можете да отделите време да напишете нещо по-персонално.
- Горното важи особено за покани – блогърите не са свикнали на “масовото пращане” и трябва да се съобразите с това.
- Когато правите събитие за блогъри, изберете по-неформална атмосфера.
- Организирайте събития за блогъри или след работно време, или в неработни дни. Дори и да пишат всеки ден, блогърите не са безделници и сигурно си имат редовни работни задължения, които трябва да съвместяват с блогването.
- Наистина, за да накараш блогър да пише за теб, трябва да го заинтригуваш и да му дадеш аргумент защо твоята тема ще бъде интересна на читателите му. Тук няма задължителен брой страници, които да бъдат запълнени за утрешния брой и блогърът не е длъжен да се върне с дописка в редакцията. Затова няма и просто запълване на празните пространства.
- Не молете да видите публикацията преди пускането й. Не минава в традиционните медии, защо мислите, че ще мине при блогъри? Въпреки това предложете помощ за технически детайли и фактология, тъй като блогърът не винаги е специалист в дадената сфера.
Не искам да бъда разбрана погрешно – не смятам, че блогърите трябва да са “по-равни” от журналистите. Напротив – колегите от медиите също заслужават коректно отношение и достатъчно внимание, което се случва почти толкова рядко. Точките по-горе, свързани с личното отношение, познаването на “личното творчество” и ресорните теми на автора и даването на стойностна информация важи с пълна сила при връзките с медии. Просто блогърите имат по-специфичен статус, с който в България още не сме свикнали да се съобразяваме.
Добри практики: Наскоро Марфи писа за покана от дейта центъра 3DC, която най-накрая ползва добър личен и забавен подход.
____
снимка: minifig
Няма подобни постове.
Tags: PR, добри практики, социални медии, уроци






Biser
March 9th, 2010
Тази публикация трябва да се разпространи масово!
Васи
March 9th, 2010
Ами като гледам, вече си се заел с тази задача
kangaroobg
March 9th, 2010
Поуката я взимаме!
Marfi
March 9th, 2010
Още по темата: http://www.readwriteweb.com/archives/pitching_rww.php
Biser
March 9th, 2010
Полезна добавка! Марфи, пак браво и на теб!
Васи
March 9th, 2010
Да, наистина още едно много полезно включване!
Al-x4o
March 9th, 2010
Само да кажа, че номерът с “може ли да видим материала преди да го пуснете” си работи много добре
Но да, при блогърите това е забранено.
И още един съвет – във всяка агенция трябва да има PR-блогър. Но не просто човек, който да пише за PR веднъж на 2 седмици, а истински блогър. Дори и да не пише за PR веднъж на 2 седмици – просто е важно да познава мисленето на тези хора.
Васи
March 9th, 2010
Прав си, Алекс. Само ако си “вътре”, наистина знаеш кое ще сработи и кое ще срещне съпротива. А това принципно важи и за традиционните медии – в повечето PR агенции бившите журналисти са много полезни.
Александър Александров
March 9th, 2010
Честно казано, според мен ПР агенция, в която няма поне един бивш журналист с опит, не е никаква ПР агенция. Съжалявам за крайното мнение, но то се е утвърдило в мен през последните 10 години, в които съм работил като журналист и ПР.
А относно “може ли да видим материала, преди да го пуснете” – това работи в някои медии, но в повечето сериозни редакции – не. Аз лично съм работил в бизнес седмичник, където редакторът ми казваше: Ти от нас ли си получаваш заплатата, или от фирма Х?? Няма да пращаш никакъв материал на никого! Подобно е отношението и в другите сериозни издания.
И вярвам, че беше прав – медиите не са отговорни пред хората, които попадат на страниците им, а пред читателите/зрителите. Не можете да искате от тях дори и минимална форма на цензура. Ако се съмнявате, че ще ви отразят обективно – отделете повече време да дадете ясна информация или не им пращайте нищо! Сега, като ПР дори не бих си и помислил да искам от журналист да ми праща текст.
И накрая – поздравления за хубавия постинг
Влади
March 9th, 2010
Алекс, прав си, че медията (без значение каква) е отговорна единствено пред аудиторията си, обаче има едно много голямо “НО”. Колкото и да е добър един ресорен журналист (а в България малко от тях са грамотни, да не говорим за кадърни), много е възможно той да е допуснал неволна грешка в материала си. Което, както ти много добре знаеш, може да нанесе огромни вреди на марката/компанията… Затова аз приемам тази практика с “може ли да видим…” като проява на уважение и колегиалност, а не като вид цензура.
Александър Александров
March 9th, 2010
Наистина могат да сгрешат, но и също толкова често се случва компаниите, за които се пише, просто да харесват един вариант на текста пред друг, по причини, които не са свързани с обективност.
Според мен качеството на медиите не трябва да се регулира от хората/компаниите, за които се пише, а от редакторите и от читателите – те все пак също страдат от грешките. Ако журналистите грешат, могат да бъдат обучавани, наказвани и т.н.
Ако някой иска да прави активен ПР, според мен трябва да приеме, че медиите са вълните, в които ще плува и няма смисъл да се опитва да променя тяхната посока.
Al-x4o
March 9th, 2010
Искам да си сменя граватара, защото този ми е супердундест… И с тези очила ми е прекалено интелигентен…
Калин
March 9th, 2010
Браво
. Много навреме пусната статия.
voxy
March 9th, 2010
аз като потребител не бих се доверил на блогър участвал в някакво събитие или на който му е даден продукт да тества, вниманието което е получил често се оказва решаващо и имаме преглед с розовите очила.
Васи
March 9th, 2010
А вярваш и на тест ревютата в списания и вестници? Защо блогърите да са по-различни
Като цяло, според мен е по-вероятно блогър да спести изцяло негативно мнение и да не напише нищо, отколкото да пише изнасилено позитивни ревюта. За блогърите доверието е много по-скъп ресурс, отколкото за традиционните медии, които могат да се опрат и на редакционна репутация. Но може и да бъркам?
Влади
March 9th, 2010
Но не би имал против ти да тестваш, нали?
Александър Александров
March 9th, 2010
Аз като потребител може би бих се доверил повече на блогъра, отколкото на списание – ако са писали за един и същи продукт/услуга. Първо – защото блогърите са много по-внимателни, точно заради критичната си аудитория. И второ – поради рекламното каре на същия продукт, което често можем да открием на същата страница на списанието. Накратко – блогърите поне за сега не са се развили като бизнес модел, докато медиите – са.
Васи
March 10th, 2010
Да, това е и моето основно мнение. Вече е почти невъзможно да познаеш PR-материал в медия и да го различиш от редакционен такъв. Докато при блогърите това още не е развита практика.
Майк Рам
March 9th, 2010
Много добро! Надявам се някой да си вземе поука от тази статия.
Васи
March 9th, 2010
Това е и основната ми цел
Комитата
March 10th, 2010
Само да добавя, че пиарките имат по-голям шанс от пиарите да заинтригуват. Политически некоректно е, знам, но е горчивата истина
Васи
March 10th, 2010
Хехехе, това е валидно и за традиционни, и за нови медии май.
Eva Shirokova
March 10th, 2010
Много ми хареса материалът ти Васи
Благодаря за гледната точка от двете страни на барикадата – много е полезно.
Васи
March 10th, 2010
Благодаря! Да, по този начин наистина виждаш кой похват работи и кой е по-добре да не използваш.
Стефан Русев
March 11th, 2010
Да, блоговете имат все по-голямо значение за хората и те им се доверяват все повече и повече.
Според мен основната разлика е, че блогър ще напише нещо само ако е заинтересован и то е в неговата област, просто защото както Васи каза репутацията е водеща. Докато в традиционните медии всичко може да се публикува.
Правилата са много полезни.
Hacktivismo
March 12th, 2010
Svejo: (thumb up)
Marfi
March 12th, 2010
Още ценни pitch bloggers съвети: http://paulstamatiou.com/how-to-pitch-bloggers
Васи
March 12th, 2010
Леле, Марф, супер си! Предлагам да направим една e-книга за blogger relations!