Още когато прочетох този пост в AdAge, логиката много ми хареса. Основната теза е до болка позната, но всички трябва често да си я напомняме. Става дума за провалите като формула на успеха. И преди да ме обвините в пораженческо мислене, искам да уточня нещо: приемането на провалите не изключва автоматично перфекционизмът, с който са пословично известни повечето успешни хора. Просто те са и достатъчно интелигентни, за да не кършат ръце, когато падат, а да си извадят съответните изводи и отново да се върнат “на ринга”.

Всяко малко или голямо бизнес начинание – от рутинните текущи проекти до започването на нов бизнес – е свързано с определен риск. Нещо може да се обърка, срокът може да не бъде спазен, подизпълнителят може да не завърши поръчката навреме, може да настъпи икономическа криза и новата ви бизнес стратегия да се окаже неприложима… Но това въобще не значи, че трябва да се отказваш. Защото всеки провал е неповторима възможност да научиш нещо и да коригираш стила си на работа, с което се приближаваш към успеха.

Ето една добра визуализация на тезата:

(формула, дочута от Shel Holtz в подкаста “For Immediate Release“)

Числото на повторението “n” е строго индивидуално, но повтаряемост почти винаги има. В общи линии, след многократни препъвания, малки и големи падания, натрупваш достатъчно опит, за да извървиш успешно пътя до заветната цел. Пословична е сентенцията на Томас Едисон, че не се е провалил 10 000 пъти, а просто е открил 10 000 начина как не се прави електрическа крушка. На този колосален фон от открития разкриването на един-единствен начин да направиш електрическа крушка бледнее, нали?

Ако винаги се стараеш да постигнеш съвършенство, всъщност няма да постигнеш нищо. Просто няма да направиш нито една крачка, парализиран от страх от провала. За нещо подобно говори Сет Годин в новата си книга Linchpin (интервю за книгата има в подкаста Marketing Over Coffee) – той нарича “trashing” хроничното неудовлетворение от разработеното и  стремежа то да се изпипва до безкрай. С това обаче продуктът на усилията ти не е полезен на никого, защото така и не вижда бял свят. Примерът, който Годин дава, е свързан с третата част на играта Duke Nukem  която още не е реализирана поради желанието на разработчиците да я излъскат до блясък. Да, но както знаем, перфектни неща в реалния свят няма.

И за да не останете в плен на атикифобията, по-добре е да приемете, че премереният риск е нещо, което не може да бъде избегнато и в никакъв случай не е вредно. Особено когато рискът се оценява предварително и се управлява умно. Естествено, не е добра идея да се хвърлиш напред с главата, когато си напълно наясно, че провалът ти е в кърпа вързан. Но пък и другата крайност слага спирачки на развитието ти.

А по примера на компанията Segway може да си подарите една желязна жаба, за да си напомняте, че трябва да целунеш много жаби, преди да стигнеш до желания принц. С всичко в живота е така.

___
снимка: unsoundtransient

Още по темата:

1. История на успеха
2. Измерване на успеха

Tags: маркетинг, работа