Много ми е странно, когато хората правят изводи за неща, които не разбират. Точно това е най-досадната част при отговор на въпроса “И какво работиш сега?” Бавно ми омръзва да виждам празната усмивка и лукавия поглед от типа “Оооо, работа за блонди моделки!” Истината е, че PR си е доста тежко занимание. Ето и един нагледен пример:

Това съм аз 3 часа преди събитие. Не правя йога асани за отпускане, а режа винил. За незапознатите ще кажа, че при пристигането от печатницата винилите са едни доста неприятно миришещи и понякога боядисващи коленцата неща. Като PR понякога ти се налага да правиш и това. Или да пътуваш в 11 вечерта до Своге, където да връзваш свински опашки, покатерена на телена ограда над река Искър. Или да висиш до 1 през нощта, за да монтирате рекламен филм, чийто срок на предаване е сутринта. Или да пишеш прессъобщения през нощта, или да разпращаш покани и да звъниш на 500 души, или да пишеш отчети, или да изчисляваш бюджети, или да правиш месечен медия анализ на икономически теми…
Не се оплаквам, напротив – обичам това, което правя. Но мразя да ме подценяват на база стереотипно мислене. Тази работа включва много нерви и сериозен труд – и противно на всеобщото мислене, не може да се върши от тройно копие участнички в риалити-шоу или от претендентки за Мис Каквото-и-да-е.

И все пак, няма какво да си кривим душата – PR има и лъскава страна. Ето как изглеждах 3 часа по-късно.

Събитието беше супер, въпреки че, естествено, не бях в състояние да му се насладя като гостите – бях на работа.