Надали има нужда да обяснявам какво имам предвид. Телефоните ти почват да звънят в един и същи момент, клиенти те затрупват със задачки, шефът тропа с крак, защото още не си завършил онзи документ, който дойде преди един час с deadline “за вчера”. Стройната програма за деня, която си направи, докато пиеше сутрешното кафе вкъщи, безвъзвратно е разбита на пух и прах. Почва да ти става топло, стресометърът вече е в червената зона… Какво правиш?
Дишаш. Когато таванът се изсипе, поемаш въздух. Наистина го казвам в буквален смисъл. Не просто защото оросяването на мозъка повишава продуктивността, а защото повтаряемостта успокоява. Брой до десет, почисти монитора на компютъра, отиди и си сипи чаша вода. Каквото и да е, стига да ти помага да възвърнеш балансна точка.
Не е лично! Спомни си, че нещата в работата не са лични. Често приемаш отказа на идея или недоволството от предаден документ като лична нападка. Не е! Забележките са насочени към работата, а ти имаш достатъчно професионално отношение, че да не се вкисваш по линия лично его, а да нанесеш необходимите поправки или да излезеш с още по-добро предложение. Нали?!
Подреждаш. След като вече емоционалната вълна е минала и си в горе-долу стабилно състояние на духа, правиш кратък обзор на задачите и ги сортираш по важност. Забележка: “важност” е различно от “неотложност”. Като “неотложни” често са маскирани напълно безумни неща, които са поискани “сега, веднага!” само на общо основание. Важните задачки обаче имат предимство.
Фокус, фокус, фокус! Сложи си слушалките и си пусни музика, обгърни се в цигарен дим или хвани химикалката и почвай да скрибуцаш обезумяло асоциации и идеи на хартия. Whatever works for you. Просто насочи цялото си внимание по посока на целта и намали до минимум разсейващите фактори.
Бързаш бавно. Това, че нещо е спешно, не значи, че претупването е оправдано. След като подготвиш каквото трябва, направи крачка встрани и огледай дали не си пропуснал нещо в желанието да “отвърнеш на удара” възможно най-бързо. Да, онази запетайка ти се е изплъзнала, а това те кара да изглеждаш неграмотен. И къде остана прикачения файл към мейла? А провери ли дали всички данни във фактурата са точни? Дяволът се крие в детайлите и за да спипаш гадината, трябва да си отделиш достатъчно време за проверка.
Продължаваш. След като свършиш с едната важна задачка, правиш малка почивка и повтаряш цялото описано упражнение със следващата. И така в продължение на (поне) 8 часа.
Обичам работата си! Колкото и уморено да ти е станало в един момент, припомни си това, което на мен ми казаха наскоро: “Нали не забравяш, че сам/а си си го избрал/а и те кефи?!” Е?
Празнуваш. Дори да е нещо незначително като ритуално хапване на любимите ти бонбони или чаша вино пред телевизора вкъщи след края на работния ден. Трябва да се научиш да оценяваш дребните моменти и да отразяваш факта, че и днес си се преборил с реалността, въпреки желанието й да те размаже като ваденка.
И препоръчвам за максимален кеф да си разпечаташ и сложиш в рамка това невероятно яко обобщение на темата за ежедневния героизъм (благодарско на Събина, която ми го подхвърли, вече не помня кога).
Всичко написано горе е само моето решение на гатанката. Ще се радвам да чуя какво е вашето.
___
снимка: netleso
Още по темата:
Tags: Васи, добри практики, ефективност, работа






Събина
March 19th, 2010
Винаги дишай! Това е най-важното.
))
Аз някой път правя и друго – отебавам! Ако така и така си закъснял с всичко, едно кафе или ден с други задачи, може и да не навредят, а само да ти дадат свеж поглед над нещата.
Васи
March 19th, 2010
Ако можеш да си го позволиш, е супер. При мен някак си никога не се получава отлагането.
Иван
March 19th, 2010
Много полезно ръководство си сътворила
При мен повечето неща действат, но ще хвърлям по едно око и тук за още предложения.
Иначе, прегрея ли, зарязвам всичко, излизам от офиса за час-два на кафе или разходка и след това захващам на свежа глава. Не си изключвам телефона, просто не вдигам.
Лек и весел ден!
Васи
March 19th, 2010
Да, unplug-практиката е много полезна. Трябва малко време, за да се справиш с негативните мозъчни вълни и да минеш към режим на пълна бойна готовност отново. А и сега с това хубаво време си е само за една отпускаща разходка.
Рос
March 19th, 2010
Външен поглед – поглед от блъзък колега (не от директния конкурент, разбира се). Може да ти помогне да се разфокусираш от нещо, в което ненужно си се вманиачил и да те върне в релсите на истински важните неща. За целта е нужно само да умееш да приемаш чуждо мнение.
Твърди се дори, че ментата правела шофьорите по-внимателни. Стига да не е алкохолното питие, сигурно е вярно.
Нагоре-надолу по стълбите – едно слизане и качване по стълбите от петия до първия етаж и обратно ободрява, разсейва за малко, за да може после да се концетрираш още по-добре.
Храната – ментовият аромат подобрява концентрацията, така че протегнете ръка към ментовото чайче, за да протегне и то към вас
2 минутки зелено – поглед през прозореца към Витоша освежава уморения ми поглед и после мога да продължа да се взирам в монитора, без да ми се размазват букви и цифри.
Това са моите “хапчета”
Васи
March 19th, 2010
Това с ментата не го знаех, въпреки че обожавам такъв чай!
Благодаря за съветите!
Ева Широкова
March 19th, 2010
Виж какво правят другите в офиса или онлайн – размени няколко думи, прочети новият блог-пост, препоръчай песен от YouTube…
Много хубави съвети си дала Васи
И истина е- първо вдишай, второ дишай и така няколо пъти докато бурята в теб отмине.
Васи
March 19th, 2010
Благодаря! YouTube-разпускането е много важно, препоръчвам канала на Future Shorts – 2-3 минути късометражно филмче връщат творческите сили доста ефективно
Ralitsa
March 19th, 2010
Готино. Признавам, че от два дни при мен е нещо такова: Много нервни клиенти, тропащ шеф, срокове, гърмящи телефони, полудял факс, обяснения, програми, фактури, пари и една вечно кисела колежка, която само задава въпроси.Като добавим и новоизникващите задачки в секунда, просто картинката е ясна.
Как се справям с това?
Дишам, после мислено степенувам задачките по приоритет, тоест отсявам това, което може да почака. Избягвам да върша две важни неща в един и същи момент (Примерно не говоря по телефона за нещо наложително и едновременно с това да пускам фактури), защото това ми гарантира грешка.
И никога не бързам.Когато някой ми даде някакъв немислим срок, само отговарям с “окей” , а го върша за срока определен от задачките в списака.
Спазвам си максимата, че нещата се случват, когато трябва, а не когато някой си каже.Точно в този момент си я потвърдих отново, защото след целия хаос се наслаждавам хубавия резултат, спокойствието и спазените срокове (колкото и недостижими да изглеждаха).
Удоволствието от работата, която си свършил, определено трябва да е за теб!
Поздрав за хубавия пост
Васи
March 19th, 2010
Хаха, страхотно е, че си успяла да наложиш достатъчно авторитет, че да определяш сроковете сама. Наистина, това трябва да се случва според графика, а не по хрумките на някого
Ralitsa
March 19th, 2010
Васи , цаката е да пестиш време от излишните обяснения и спорове, че няма да се случи точно на секундата.
И да смятам, че докато валят задачки и си започнал да работиш в/у нещо, просто първо го довърши и тогава гони другите неща. Така се пести време, нерви и избягваш хаоса, който останалите творят около теб.
Другия лек за спокойствие е да даваш повече време. Знам , че мога да свърша нещо за 10 минути, казвам, че ще е готово до 15 и го предавам на 8-мата, защото стреса от липсата на време не ме е объркал
Дето се вика “точността ти гарантира да направиш грешката си на време”
umnia-53
March 20th, 2010
Много сложна ситуация,при мен се получи излагация.С моят нрав чепат,изправих се срещу шефския инат,сега зареян в небесата правя си разбор по правилата.Е,няма угодия,когато шефа иска да те затрие.И воден от Човешкото достойнство,набутан в “клетката” на правилата,понякога замеряш го с ръка и казваш баста!Стига толкова усукване,ответното,земята има гравитация!Акъде е наща адаптация?Удари ли те ябълка от дървото, недей да мислиш,че ти открил си колелото!За това на всеки Бог е дал глава,не да спазва само,но и да създава правила!
Парфюми
March 22nd, 2010
Много хубава и полезна статия. Наистина е много стресиращо когато 100 неща ти висят на главата, и все някой да ти досажда за ужасните срокове. Тогава човек вече е до такава степен стресиран, че незнае вече какво да прави.. в такива моменти трябва да си изцяло концентриран върху работата, да си подредиш задачите по срокове и важност, и да не се оставяш малките неща да те разсейват.
Но според мен си е по-добре да работиш сам за себе си, така този стрес е много по-малък, и можеш да избираш коя работа да приемеш и коя не.
Васи
March 22nd, 2010
Привет! Благодаря за коментара, определено е така. Но тъй като правилата на блога, с които може да се запознаеш в категорията “За мен”, са създадени така, че да не позволяват линкване заради самото линкване, съм махнала сайта от коментара ти.
Марина
April 6th, 2010
Хубава статия! Мен днес ме затрупа много яко.. имам ужасно много работа, и отделно получам още поръчки..
Правя почивки само за тоалетна и да си пусна някоя песен в YouTube.. също така докато ми зарежда някой сайт гледам кой какво ми пише в скайпа..
Най-лошото е, че и немога да откажа поетите задачи.. имам една направо огромна и немога да я откажа тъй като вече ми платиха и обмених парите от Paypal в ePay..
В момента правя работата, която ми дадоха вчера.. мога да я отложа малко, за да почна най-спешното, но ще ме посмилят за некоректна и подобни..
Много е гадно така.. особено със срокове и когато неможеш да откажеш определена задача..
Тази нощ за спане мога да отделя само от 3 до 6 часа и след това.. отново работа! ..
Вергил Пенков (Маг Студио Интернет Реклама)
July 27th, 2010
Често се случва, особено в големите агенции.
Понякога в офиса се изнервям, защото съм затрупан. Всичко е в много сгъстена програма, но съм открил няколко начина да се стимулирам сам.
Първо, колкото повече работа имам, толкова повече искам почивка. Затова ставам от бюрото, взимам си чаша вода, кафе и нещо за хапване. Водата и хапването ме успокояват, а кафето ме държи концентриран.
След това си правя списък – “както едно време” – на един огромен А4 лист. Слагам най-кратките задачки най-отгоре, за да ги свърша и да не ги мисля. Наистина има някои по-важни, но те остават за предпоследния момент. Малките задачки ми позволяват да ги отмятам бързо, съответно списъкът да намалява бързо. Стимулирам се като видя, че се справям и не е толкова трудно, колкото изглежда.
След като веднъж съм набрал инерция, вече всичко става по-лесно.