Тези дни в университета, в който уча, се провежда седмица на международните лектори. В рамките на тази програма ще имам възможност да видя доста интересни неща, съдейки по началото на седмицата. Ето защо мисля да разкажа – смятам, че това е не само добър съвет за PR практици от някои много добри лектори, но и представя как се случва образованието по маркетинг в други европейски страни: интерактивно, интересно, динамично.

В понеделник имахме час при естонски преподавател, който има няколко приятни съкращения пред името си (червена точка: не ги изтъква, а си говори много приятелски с теб) и завежда отдела по маркетингови комуникационен в университета за кино и медии в Талин. Dr. Ivar Soone водеше клас наречен Marketing Simulation. Извадихме невероятен късмет и с колежката Калина получихме частен урок по маркетинг – оказа се, че само ние сме избрали понеделник от двете възможни дати за симулацията (червена точка: въпреки липсата на кворум проведе часа и въобще не изглеждаше демотивиран от скромната, но силно активна публика).

В началото разгледахме обща презентация, нищеща същността на понятието “маркетинг микс” и приложението му. Като начало, стана дума за обновената (вече от доста време) версия на известните 4 ‘P’ на Котлър:

Според нашия лектор разширението е релевантно, но трябва да се има предвид, че връзката с клиента, така популярна в течението Relationship Marketing, се осъществява на базата на продукта и съответно идеите на Котлър още са живи. Естествено, спор няма – клиентът вече е в центъра на целия маркетингов подход и ‘People’ е най-важното ново ‘P’.

После си говорехме за psychographics – определено доста сложен и доста ефикасен метод за създаване на връзка с клиента и изграждане на лоялност – все пак би се доверил на тези, които те познават най-добре, а психографията наистина развива знанията за личния профил на клиента. Тук говорим за неща доста по-близки до психологията, отколкото до икономически-ориентирания традиционен маркетинг: общ психологически портрет, социален статус и роли, потребителски навици, подходящи канали и стил на комуникация, дори информация за семейството и свободното време. Препоръчаха ни книгата на Jack Mitchell “Hug Your Customer“, разглеждаща философията на дълготрайни взаимоотношения с клиента като дългосрочна стратегия на компанията.

След теоретичната част нещата се развиха още по-интересно. Досега не бях виждала компютърна симулация на маркетингова стратегия и бях доста впечатлена от употребата на подобен софтуер за учебни цели – в такива моменти ми става ясно кооооолко назад са нашите родни университети в технологично отношение. Тези програми могат да симулират влиянието на стотици фактори върху продажбите, но като за първи път ние достатъчно се озорихме и с конвенционалните четири product-price-place-promotion. Подобно на компютърна игра, всяко ниво става по-трудно и всеки път можеш да влияеш на повече фактори (първо само на цената, после на цената и рекламата и т.н.) Наистина се чувствам като човек от каменната ера, когато обяснявам в подобни подробности такива, общо взето, конвенционални и прости програми, но тъжната истина е, че няма къде другаде да ги видя. Както и да е, за предимствата на образованието тук ще говоря някой друг път, имам много да кажа. Мога да добавя, че понятия като ценова еластичност на търсенето могат да ти станат много по-ясни когато гледаш как пада обемът на продажбите ти и ТРЯБВА да направиш нещо, иначе ‘изгаряш’. Добре е тези графики да са част от симулация вместо да се срещнеш с тях за първи път в реална обстановка – тогава ще е доста по-стресиращо, ако си неподготвен. А и ‘изгарянето’ е много по-болезнено.

С две думи: трите часа на симулацията минаха почти неусетно и ме оставиха гладна за още. За щастие, във вторник имахме клас по реклама със същия лектор и завишените очаквания се оправдаха. За това – утре.