образованиеПреди няколко години основна тема на форумите за кариерно развитие в сферата на маркетинга и PR-а беше липсата на подготвени кадри, излизащи от университетите. Кризата малко понижи търсенето на млади попълнения в агенциите и компаниите, но с повишаването на бюджетите за маркетинг вече отново има остър недостиг на хора, които да управляват тези бюджети.

Оказва се, че този проблем не е само наш – той е толкова глобален, че е привлякъл вниманието на Chartered Institute of Marketing още през 2007 година. В един от документите на института, наред с темата за редефиниране на маркетинга, се говори за нуждата от въвеждане на нов тип специализирано образование по маркетинг. Ето няколко доста логични мисли:

Всяка дисциплина се разделя на специализирани поддисциплини в процеса на развитието си и натрупването на знания. Учен от времето на Ренесанса се занимава едновременно с химия, биология и физика, както и с рисуване или дисекции. Днес дисциплините не просто са се разделили, но и са въведени стотици поддисциплини от астрофизика до зоология.

Наистина, с развитието на маркетинговата сфера вече има стотици отделни неща, които един маркетолог трябва да може да прави. Тъй като поддисциплините са твърде много и различни, университетите по-скоро се заемат с повишаване на общата култура на студентите и ги превръщат в “повърхностни специалисти”. За специализация, дори в магистърските програми, трудно може да се говори. Отново, според Chartered Institute of Marketing този факт е валиден навсякъде по света – какво пък остава за страна, в която журналистика, маркетинг, реклама и PR са част от едно и също обучение.

Предложението на CIM е образованието по маркетинг да се раздели на три специалности, а именно наука, изкуство и хуманитарни дисциплини. В първата категория влизат маркетинговите проучвания, събирането, анализа и тълкуването на данни. Втората специалност включва творческите елементи, от реклама до планиране на събития. Третата дисциплина включва устойчивост на бизнеса, етика и социален маркетинг (в традиционния смисъл на думата).

Това разделение ще доведе до два важни резултата. Първо, студентите няма да се отегчават с дисциплини, които не подхождат на интересите им – а когато учиш с желание, учиш по-ефективно. Вторият ефект е още по-интересен: маркетолозите ще имат повече време да навлязат в спецификите на бизнеса, с който ще се занимават, ще мога да изучат съответния сектор, логиката му на действие и т.н. Това определено е полезно в процеса на работа.

Мисля, че идеята е добра и от позицията на студент мога да кажа, че ще е много полезна. За мен по-логичното разпределение би било на научна, творческа и комуникационна част: т.е. третото подразделение да е свързано конкретно със стратегическата част на комуникационния процес, конструирането на послания и т.н. Хуманитарната сфера за мен е просто поле на работа, а не отделна сфера на специализация. През 2007, когато е написан документът, дигиталният маркетинг все още не беше толкова гореща тема, но от перспективата на настоящето мисля, че той трябва да влезе във всяка от трите маркетингови дисциплини: съответно разчитане на данни за уебтрафик и демография на Facebook-фенове, творческо използване на онлайн пространството или адаптиране на комуникационната стратегия към социалните мрежи.

Като заключение отново ще цитирам CIM: никой не търси адвокат, който разбира от всичко – искаме специалист в определена сфера. Защо това да не важи и за специалистите по маркетинг? Не знам към кого точно трябва да адресирам този пост, но се надявам образователните институции в България да четат блогове :)

Какво е вашето мнение по темата – необходима ли е специализацията в маркетинг сферата или истинският специалист трябва да разбира от всичко?

___
снимка: JMraz Photo

Pin It

Още по темата:

  1. В Китай всичко е голямо, бюджетите също
  2. Специалист по социални медии – намери го!
  3. iPhone – готов на всичко
  4. Всичко е по-добре в леглото

Tags: маркетинг, обучение