Свинявам се – не е спам, а “непоискано търговско съобщение”. Както и да е, въпросното посланийце се озова в пощата ми вчера и ми се видя толкова забавно, че чак го отворих:

Нито от заглавието, нито от рекламния текст ми стана ясно дали с бельото на Ivet.bg ще можем да се пазим от лютата зима, или ще предизвикаме още по-голямо застудяване като противодействие на глобалното затопляне. Мистерия, така да се каже. Но пък с онлайн магазина ще можете да си осигурите секси крака – дали това включва липосукция за по-пълните дами и борба с целулита не става ясно. А може да си напазарувате и малко “еротично настроение”:

(ограждането е на автора)
Не ми се говори повече – такива маркетингови приумици просто ме потрисат отвъд възможност за членоразделна вербална реакция, различна от “Ъъъъ, к’во?!”. Имам само два въпроса. В случай, че е-брошурата е плод на колективна идея на управителите на сайта, то дали “клиентът винаги има право”, когато се планират маркетинговите дейности или всеки трябва да прави това, от което разбира най-много? В случай, че концепцията е разработена от агенция или рекламен специалист, се чудя как той е успял да защити идеята си.

___
Заглавието е алюзия с едноименния разказ на Тери Пратчет в превод на dzver и не е свързано директно с качеството или размера на предлаганото от компанията бельо :)

Няма подобни постове.

Tags: fail, директен маркетинг, реклама