Ако някой, който се занимава с PR, реклама, дизайн или някакви други консултантски услуги, ви каже, че никога не стига до заключението “Клиентът ми е идиот!”, не му вярвайте! Но в един материал наскоро много добре се обяснява защо не трябва да подхождаме негативно към клиентите. Въпреки че това е блог за дизайн, заключенията са общовалидни.
Малко предистория: Clients from Hell е супер забавен блог, който осмива нелепите ситуации, в които дизайнери изпадат при работа с клиенти. Целта на постовете е да покаже колко невежи са клиентите
Следният пост приканва да не четем Clients from Hell, а да подходим с повече разбиране. Ако се замисля по-дълбоко върху ситуацията, трябва да призная, че наистина осмиването и гневът не са най-правилният подход – както в блогосферата, така и в реалния живот.
Целта на консултантите е да разгадаят уж нелепите желания на своите клиенти, да вникнат в това, което отсрещната страна си мисли, че ще постигне със смехотворното си искане и да постигнат крайната цел, като заобиколят конкретиката, ако тя ще навреди. При получаване на поредния безумен мейл трябва да се фокусираме не върху въпроса Какво иска клиентът, а Защо го иска. Тогава ще разгадаем правилно посланието, което е облечено в нелепото желание.
След като си зададеш въпроса защо, неутрализираш гнева и канализираш енергията в правилната посока. Т.е. не си вдигаш кръвното за глупости, а намираш реалната причина – именно тя е ключът към успеха и изпълнението на задачката. Със сигурност и аз съм изглеждала глупаво, когато съм се опитвала да обясня проблем в сфера, в която експертът е друг. Защо тогава да стигам до извода “Клиентът е идиот!”, ако мога да си припомня, че всъщност не е негова работа да знае, а моя – да разбера какво му е нужно и да му го предоставя по най-подходящия начин?
И за да не звучи този текст като призив към незаслужена толерантност: да, има клиенти, които искат нещо заради самата прищявка. Има и такива, които мислят, че са експерти във всичко. Но често и ние взимаме темата твърде навътре, вместо да се опитаме просто да Разберем. Нали уж в това е основата на комуникацията?
___
снимка: WTL photos
Още по темата:
Tags: клиенти, комуникации




Martin
April 16th, 2010
Клиентът е цар и твой другар!
Biser
April 16th, 2010
Именно – това е полезен подход и за двете страни.
Biser
April 16th, 2010
Всъщност този подход е с много широко приложение – това е и отношение към колегите, които не се длъжни да са компетентни в твоята сфера, заради което всъщност ти самият си до тях. Същото важи и за приятелите, които те питат за съвет – винаги е добре да се търси отговорът “защо”, без да се очаква околните да са експерти в изразяването и конкретния сегмент.
Васи
April 16th, 2010
Много вярно!
Petrov
April 16th, 2010
Аазбучни истини, известни на всеки първокурсник от икономическите гимназии. Който е публикувал статията е открил топлата вода. Браво.
Васи
April 16th, 2010
Практиката доказва, че азбучните истини най-лесно се забравят. Затова е добре някой да ни ги напомня от време на време. Теорията, според мен, е позната на всички, но практиката – виж, тук е трудното!
wakeop
April 16th, 2010
На практика всички обичаме добре плащащите клиенти и подхождаме негативно само към онези, които ни губят времето и нервите за нищо
Това (от Clients from Hell) е много сладко и добре илюстрира най-често срещания проблем с клиентите
“A chocolate coin company email’d me asking for a quote for a new website.
I told them my price, and they said “Can we pay in Chocolate coins? They’re better than real money, they’ve got chocolate inside too!””
Поли Козарова
April 16th, 2010
Абсолютно споделям нуждата клиентите да бъдат обичани, както и ползите от това. Както като маркетьор, така и като клиент. Вие самите като клиенти доверявате ли се на намръщени, разсърдени и иронични продавачи, дори когато купувате елементарни продукти? А дали бихте се доверили на мизантроп, ако трябва да му платите голяма сума?
Истината изглежда като колелото и топлата вода, съгласна съм. Но… с тази уловка, че най-простите неща се получават най-трудно. Като да обичаме клиента.
А в България по принцип това все още не го можем. Тук дори и себе си не обичаме, да не говорим за клиентите си…
pierrot
April 17th, 2010
“Практиката доказва, че азбучните истини най-лесно се забравят. ” Много правилно
freespace
April 20th, 2010
Svejo: доста поучително
Светла
April 21st, 2010
Чудесно подсещане към екипите на агенциите – “да влизат в обувките на клиентите”. Може ли да го препратя към някои от тези, с които работя в някой подходящ случай?
Васи
April 21st, 2010
Хаха, разбира се! Н анс си ни трябва подсещане от време на време
Светла
April 21st, 2010
Ще се възползвам, благодаря
Славян Стоянов
April 27th, 2010
Клиента понякога и особено последно време е като често изневеряваща съпруга за която ти отдавна знаеш че го прави. Затова се възхищавам на способността си да обичам
. Великата безрезервна и велика все прощаваща любов. Това в кръга на шегата. Харесва ми материята на написаното.