AIPRT BadgeМисля, че никак не са малко журналистите, които изпадат в тих ужас, щом видят информация, изпратена им от PR специалист или агенция. Горещите въпроси са: С какво ме занимават пък сега? Дали е от моя ресор? Кога ще чуя “заветното” обаждане по телефона? И така до края на света, както се пееше в една песен. Или докато новото движение An Inconvenient PR Truth не набере повече популярност по света.

“PR спамът е заразен като хламидия и има същия ефект. Може да причини стерилност при заразените. Единствената разлика е че всеки в PR сферата е изкарал спам-инфекция поне веднъж, случайно или не.” Това е мнението на Марк Боровски, един от основните организатори на кампанията, която се бори с безсмислените PR усилия и така се старае да пощади нервите на бедните представители на медиите.

Според изследване, проведено сред британски и американски журналисти, се оказва, че 78% от прессъобщенията попадат при получатели, за които са напълно неподходящи. За почти 1/4 от анкетираните 96% от получените съобщения нямат абсолютно никаква стойност. Това е огромно количество, като се вземе предвид, че един журналист получава средно 54 съобщения на ден. 55% от анкетираните взимат определени мерки, за да намалят хаоса в пощенската си кутия (разбирай “слагат филтри на входящата си поща“) Ако дотук съм ви заинтригувала, вижте и пълните резултати на изследването:

Провокирани от тези резултати, създателите на An Inconvenient PR Truth са създали кодекс на правата на журналистите, свързани с отношението на PR специалистите към тях. Сред десетте права са желанието ресорът на журналиста да е точно дефиниран, възможността да се откаже от получаване на повече прессъобщения, прекратяване на “телефонното преследване” (напр. “Здравейте, само да проверим дали сте ни получили мейла”) и поставяне на ясни заглавия, които не се стараят да заблудят получателя.

На сайта може да намерите още много вдъхновяваща анимация и списък с публикации по темата за PR-спама, които препоръчвам да прегледате. Всъщност цялата кампания, зад която застават доста имена от американската PR-сфера, е дело на компанията за разпространение на прессъобщения RealWire. Бих казала, доста умен подход от тях, но и лека ирония, като се вземе предвид, че подобни компании са основният източник на PR-спам. И в крайна сметка компанията е използвала интересен начин да се позиционира като “добрата wire-мрежа”.

Смятам, че у нас ситуацията също е достатъчно тежка и би било добре да улесним журналистите с по-точна, навременна и добре таргетирана информация. Изследването не е представително, още повече за България, но  пък дава добра отправна точка за професионални разсъждения. Нека се научим, че преместването на компания Х в нов офис не е топ-новина! ;) Иначе вероятността информацията от нас да попада директно в “кръглото чекмедже” нараства значително.


Още по темата:

  1. PR без SPAM
  2. Social media pressrelease – българският пример

Tags: PR, добри практики, изследване, комуникации, работа