Почти всичко може да бъде допълнително опростено.
- Едуард де Боно

Едуард де Боно в БългарияДнес всеки се опитва да ти обясни работата си, идеите си, условията си или плановете си за вечеря възможно най-сложно. Най-любимият ми пример е заместването на думата „честота” с „фреквентност” в академичните писания на една моя преподавателка. Смисълът, разбира се, е да изглеждаш възможно по-учен и комплициран (хехе!) ум ;) А чичо ви Айнщайн неслучайно е казал, че ако не може да го обясниш просто, значи не си го разбрал напълно.

Разбира се, задачите стават доста по-лесни и изпълними, ако се опростят. Сложните проблеми също. Това е и основната идея зад техниката на мислене „Простота” (Simplicity™), разработена от Едуард де Боно. Вече всеки ви е говорил за „Шестте шапки” и какво ли още не, но именно Простота ми харесва най-много в идеите за латерално мислене на де Боно. Красотата й е в пълното припокриване с личното ми мнение, че хората имат свойството да усложняват нещата и с това сами да намаляват продуктивността си. Това се случва често не само в личен, но и в организационен план при големи корпорации. Когато процесите и организационната йерархия са усложнени, е много вероятно да си имате „човек за водата” на всяко едно равнище.

Накратко, Простота™ може да улесни мисленето по различни казуси и преодоляване на творческо блокиране. Техниката се основава на четири принципа:

  • исторически преглед, с който питаме дали нещо, което традиционно приемаме за даденост, е все още необходимо;
  • разделяне, с което елиминираме това, което не може да бъде обосновано;
  • маса и изключения, с които разглеждаме преобладаващите и екстремните казуси;
  • извличане на концепции, което може да ни помогне да намерим друг, по-прост начин за реализиране на дадена концепция.

Де Боно формулира 10 правила за постигане на простота, но вместо да ги цитирам директно (може да ги намерите, ако си свалите Малката лилава книга), ще ги систематизирам по мой си начин (т.е. ще ги опростя за себе си ;) ):

  • Простотата преди всичко: т.е. да бъдеш наясно, че простотата е необходима за всяка задача и да си готов да гониш опростяването, дори ако за него се налага да загърбите други цели. Тук става дума за приоретизиране.
  • Компетентност и многостранчивост: за да можеш да опростиш определена задача, трябва достатъчно да разбираш от нея, за да я разделиш на съставни елементи. Опростяването обаче не означава загърбване на алтернативите – напротив, в опростени условия може да твориш много по-пълноценно, защото вече не съществуват граници.
  • Смелост: за постигане на простота досегашните „вечни” концепции трябва да бъдат обективно претеглени – може да се наложи да застанете срещу традициите. Изисква се много кураж, за да разрушиш всички познати постановки и да започнеш отначало.
  • Анализ и синтез: тук се включват и традиционните методи за вземане на решения, но по един специфичен, опростен начин. За анализа е необходимо да раздробите задачата на колкото се може по-малки парченца. След това на тяхна база може да се изведат обобщени концепции, които съдържат основните схеми за действие.

Накратко, получаваш голямо количество лесни и кратки задачи, без излишно припокриване и възможност да мислиш извън рамките – просто защото от раздробяването вече не ги виждаш.

След като открих някои от техниките за мислене на де Боно, определено чакам с интерес какво ще ни покаже на семинара си в София, който е след по-малко от месец. Като медиен партньор (ъъъ, блогърен партньор, ако не мислите, че медиите са блогове) на събитието мога да кажа: Регистрацията все още е отворена, така че може да се възползвате, струва си!


Още по темата:

  1. Отлично, но не достатъчно – мъдрост от де Боно
  2. На върха на света
  3. Циничният покорява света

Tags: конференция, креативност, събития