Unilever са поредната компания, която използва тенденцията за създаване на късометражни брандирани филми. Фирмата ще промотира шампоана LUX на азиатския пазар със 7-минутен филм, в който участва Катрин Зита-Джоунс. Филмчето е заснето в Прага, режисьорът е леко безизвестен, но пък сценарият е написан от номинирания за Оскар Джефри Кейн (“Вечният градинар”). Подробна информация четете в AdAge.

Късометражните филми стават любим похват на големи компании от известно време насам. BMW дадоха тон с поредицата в два сезона The Hire през 2005 – с участието на любимия Клайв Оуен. Pirelli пък ги посрещнаха с Джон Малкович в “The Call” и им вдигнаха летвата с Ума Търман в “Mission Zero” през 2007.
Идеята проби и при козметичните продукти – Chanel нае Баз Лурман (сещате се, режисьор на “Австралия”, “Мулен Руж” и “Ромео и Жулиета”) за 3-минутния Chanel No.5 The Film. Така стигаме и до “Alchemist” за LUX.

Като цяло инициативата ми допада. Разработването на история около бранда създава допълнителна емоционална стойност и може да бъде много по-ефективно от конвенционалния product placement. Тук продуктът е във фокуса на вниманието от начало до край, а не се появява спорадично просто в някой момент, където лесно може да бъде изпуснат. Не мога да навлизам във финансовите измерения на въпроса, но първоначалната оценка показва, че създаването на късометражка може да се пробва в канадска борба с таксата за product placement и много зависи кой ще спечели. От друга страна обаче докато въпросът колко голяма аудитория ще събере един пълнометражен филм подлежи на прогнозиране, то късометражката, като всеки вирусен клип (всички, с изключение на LUX, залагат само на вирусно разпространение – Unilever обаче ще го пуснат и по китайската национална телевизия), е начинание с малко известен изход. Наемането на големи звезди, които да осигурят повече buzz, е скъпо начинание и само големите фирми могат да си го позволят – останалите трябва да заложат на много добра идея.

Като страстен привърженик на късометражното кино смятам, че маркетинговият подход е добър и може да донесе много позитиви, ако е изпълнен както трябва и е планиран с достатъчно сериозност. Въпреки това съзнавам, че не съм обективен оценител и методът носи и своите негативи. Но, както обича да казва един мой преподавател, няма добра или лоша комуникация – всичко зависи от контекста!