UPDATE: Оказа се, че яката идея е на колегите от Publicis Dialog – браво!
Миналата седмица в някои от вестниците в офиса попаднах на най-страхотната вложка, която съм виждала скоро. Някой беше подхвърлил ученически бележник, който обаче хич не беше това, което изглеждаше:
Както може да видите от последната страница (с текст “Помогнете да намерим родители, които да подписват отличните им оценки”), става дума за реклама на UNICEF по най-новата им кампания за приемни родители. Телевизионните реклами от кампанията също са много силни, но този подход минава на напълно друго ниво. Тук се използва елемент, познат на всички – на мен от наскоро приключилите ученически години, а на някои по-възрастни от ежедневните срещи с бележника на отрочето. Вниманието се привлича лесно, когато публиката забележи нещо добре познато, с което се свързват вече изградени очаквания, спомени, емоционални връзки и асоциации. Създадената система от връзки с ума на потребителя работи в полза на рекламата, като й придава по-голяма значимост и емоционална натовареност.
Стига с теорията, ето и нещо човешко: като видях рекламата, наистина ме заболя. Ефектът беше бърз, силен и безотказен. Толкова безотказен, че отделих време да направя снимките и да напиша този пост. Поздравления за криейтива – идеята е лесна за изпълнение, евтина, но много ефективна.
Още по темата:
- Деца и реклама – критично
- Google с най-обичливата реклама на Super Bowl
- Реклама, която усмихва
- Драма-реклама
- Вестникарска реклама на пълен оборот
Tags: guerilla, благотворителност, България, креативност









6o6anka
July 13th, 2010
Svejo:
милите деца
Борис Луканов
July 13th, 2010
На Графити ББДО ли е пак?
Васи
July 13th, 2010
Нямам идея, дано някой каже
Biser
July 13th, 2010
Мнооого идейно! Браво!
LOLZAVUR
July 13th, 2010
Защо два пъти математика? Толкова ли не можаха да се сетят за два различни предмета в училище. Готина идея иначе
Васи
July 13th, 2010
Че то и нас най-често ни изпитваха по математика в училище
Bia
July 13th, 2010
Наистина много въздействащо.
POOHY
July 13th, 2010
Svejo: Без значение сираче-не сираче, родителите поголовно не се подписват в ученическите бележници. Децата са сирачета и при налични родители.
wavedreamer
July 13th, 2010
Нивото наистина е друго. Умело използване на герила подход със силно емоционално въздействие макар и чрез традиционен медиен канал. Респект пред колегите! А защо Графити, не са ли Огилви?!?
6o6anka
July 13th, 2010
Svejo:
да има и такива
Манол Трендафилов
July 13th, 2010
Пускам поста в групата за герила маркетинг! Наистина е много ефективно, ефектно и обвързващо към кампанията.
Ива Фъзлова
July 13th, 2010
Поздравления!
Велина Каравасилева
July 13th, 2010
Единственият проблем на кампанията е, че “рекламираният” продукт – ставането на приемен родител, не е представен добре.
В сайта няма достатъчно информация, не личи ясно как и кой може да стане родител и в общи линии доброто впечатление от кампанията не носи резултати заради липсващ качествен “продукт”.
Васи
July 13th, 2010
Велина, може и да си права, но тук има друг, по-дълбок казус – информация няма не просто на сайта на УНИЦЕФ, информация няма по принцип. Въпросът с приемните родители в момента е толкова сложно уреден, че ще дам награда на някой, който успее да го обясни на човешки език
Това вече е функция на държавните институции, а УНИЦЕФ само дават едно рамо на каузата по доста интересен начин.
Ивелина Атанасова
July 13th, 2010
Васи, къде и как ги разпространяват?
Васи
July 13th, 2010
Иве, копието, на което аз попаднах, беше вложка в някой от ежедневниците – тъй като ги взимаме накуп в агенцията и сутрин минават през другите колеги, не мога да ти кажа точно в кой вестник е било.
Манол Трендафилов
July 13th, 2010
Велина, нали се сещаш, че организация като УНИЦЕФ:
1. Не са запознати добре със създаването на сайтове
2. Едва ли имат бюджет за реализиране на брилянтен сайт
Идеята е да комуникират с потенциални приемни родители. Справят се перфектно според мен.
Koko
July 13th, 2010
thumbs up for the article and for unicef’s initiative
Поли Козарова
July 13th, 2010
Самата кампания с бележника е резултатна очевидно, но не се ли прекалява с емоциите? Струва ми се малко като заиграване със сърдечната страна на нещата, а ми липсва информационната, сериозната страна в тази инициатива.
Аз като родител и като лесно плачеща също се впечатлих много. Но приемането на дете в семейството не е просто подписване на бележник (в него, естествено, не винаги оценките са само добри) и затрудненията и отговорностите, свързани с това, никак са не-малки.
Някак по-постепенно трябва да се убеждават семействата или несемейни хора да направят такава стъпка, по-сериозно, по-отговорно… като се информират и за хубавите, и за трудните неща в такова едно начинание.
Защото приемането на дете не е само емоцията от подписването на шестица.
Поли Козарова
July 13th, 2010
Изобщо рекламата в социални кампании е много сложно нещо. В нея трябва да има много деликатност и информираност… Не просто натиск на педала с емоцията.
От авторите на кампанията
July 16th, 2010
Първо да благодаря за хубавите думи и оценката за работата ни!
И да дам малко разяснение: това не е вложка в пресата, а част от директен мейлинг. В брандиран плик имаше писмо, което разказва за кампанията и основната й цел: да събере средства за подпомагане на програмата за приемно родителство (а не да приканва получателите да станат приемни родители). В това е и основната разлика: клиповете, които сте гледали по ТВ казват “Станете приемен родител”, а кампанията с директен мейлинг, насочен към фирми, цели да събере благотворителни средства и основното й послание е “Помогнете всяко дете да има семейство”.
Васи
July 16th, 2010
Благодаря много за разяснението! Аз видях бележника на масата в кухнята, където стоят и вестниците и автоматично съм решила, че е било вложка. Дедукцията не винаги работи
eldred
July 16th, 2010
Любопитно нещо са чувствата, емоциите и асоциациите. Когато видях първата снимка веднага в главата ми се появи спомен от училище и собственият ми бележник. Рядко го носех в училище и още по-рядко го предавах за нанасяне на оценки поради което целият беше пълен с нанесени с червен химикал от класния ми ръководител оценки. Просто бележникът ми се струваше безсмислен документ и не ми се занимаваше с него. Също така никога не носех извинителни бележки за отсъствия. В българско училище шанса да те изгонят за натрупани отсъствия е равен на абсолютната нула, така че не виждах причина да разнасям ненужни бележки. За това в графата за извинени отсъствия нямах нищо, за сметка на тази с неизвинените. В страницата за наказания имах някакво наказание за отсъствия “мъмрене” ли беше, “забележка” ли, някаква такава глупост да плаши гаргите.
Като видях следващите две снимки с липсващите родителски подписи усещането ми за безразличие се засили. Явно и родителя който е трябвало да се подписва не му се е занимавало с бележници. Когато цъкнах на последната снимка вече ме беше обзело познатото от училище усещане към бележника – не ми пука.
Евала за постигнатия от рекламата ефект. Мисля си, че ако разните му там рекламни агенции се опитваха малко повече да се отнасят към хората като към мислещи същества и се опитваха да разясняват ползите и смисъла от цялата работа вместо да се правят на психолози и да рекламират право в сърцето ползата щеше да е малко по-голяма. Може и да греша де. Може този да е по-успешният подход. От реклама нищо не разбирам.
От авторите на кампанията
July 16th, 2010
само кратка дуплика към eldred: нямаш деца, нали? или поне не са започнали още да ходят на училище?
Няма универсално рекламно послание и няма как да има. Всъщност всяко едно послание (независимо рекламно, литературно и т.н.) ще докосне едни и ще подмине безразличните към него. Фактът, че някои са харесали идеята ни с бележника, а други – не, само доказва това.
Васи
July 17th, 2010
Здравей!
Да, наистина няма кампания, която да работи при всички. Някои предпочитат чисто рационална информация, но в общия случай трябва да привлечеш хората по някакъв начин, за да ги накараш да поискат да научат повече. Информирането почти винаги минава през емоционална “кукичка”, с която да привлечеш вниманието – освен в училище, когато госпожите ни караха да четем книжки през лятото, тук мотивацията си беше съвсем рационална
warlockz
July 16th, 2010
На мен, пък идеята ми харесва. Всеки, интересуващ се от своето дете, родител иска да види как се справя неговото дете с “тежките” задачи в училище. А как най-лесно се разбира – като погледнеш бележника. Идеята е добра и за социално насочена кампания носи нужната емоционалност.
А за eldred – фактът, че пишеш коментар те прави небезразличен!
Михаил Златанов
July 17th, 2010
Идеята е страхотна. Поздравления за създателите.
Mitko
July 17th, 2010
Супер! Добре че на някои им работят мозъците в тая жега и то за такива некомерсиални цели!
Васи
July 17th, 2010
Хаха, жегата явно действа стимулиращо
Lusi
July 19th, 2010
Svejo: Абе деца има за осиновяване,ама в БГ процедурата е много бавна,неясна и задрьстена,Децата порастват в домовете ,докато чакат да ги осиновят,а родителите които искат, се отказват някрая ,защото остаряват.
kadebg
August 17th, 2010
Не мисля, че идеята е чак толкова гениална и “нова” (по стил прилича на останалите), но определено е хубава. Привлича вниманието, а в крайна сметка това е целта й
Не бива обаче да се прекалява с играта по емоционалната струна на хората. Понякога само като видя тъмни краски и разплакани лица и бързам да сменя канала, като по този начин посланието не достига до мен. Аз лично съм по-склонна да подкрепя кауза, която е представена позитивно, с повече усмивки и повече надежда, а не толкова много сантимент. Имаше например един концерт в Софиа, “Заедно срещу диабета”, имаха розов плакат и едно сладко УСМИХНАТО щастливо момиче.
За такива кампании трябва да ти се иска да се обърнеш и да го погледнеш пак и пак, а не да те побиват тръпки и да ти се обръща стомаха.
kadebg
August 17th, 2010
Svejo: Не мисля, че идеята е чак толкова гениална и ?нова? (по стил прилича на останалите), но определено е хубава. Привлича вниманието, а в крайна сметка това е целта й
Не бива обаче да се прекалява с играта по емоционалната струна на хората. Понякога само като видя тъмни краски и разплакани лица и бързам да сменя канала, като по този начин посланието не достига до мен. Аз лично …
kadebg
August 17th, 2010
Svejo: …съм по-склонна да подкрепя кауза, която е представена позитивно, с повече усмивки и повече надежда, а не толкова много сантимент. Имаше например един концерт в София, ?Заедно срещу диабета?, имаха розов плакат и едно сладко УСМИХНАТО щастливо момиче.
За такива кампании трябва да ти се иска да се обърнеш и да го погледнеш пак и пак, а не да те побиват тръпки и да ти се обръща стомаха.
Иво
October 19th, 2010
Малко хейтърски коментар, но:
Защо не изписахте различните предмети (и забележката) с различни почерци? Една и съща учителка ли има това дете?
Иначе, принципно идеята не е лоша, но не е дала резултат, нали? БГ лошо работеща.