Породи се едно отворено писмо до българските медии. Породи се, защото има хора, които не знаят що е то Creative Commons и си мислят, че няма почва у нас. Да, ама има. И то не само имагинерна, теоретична или вероятна, а съвсем реална. Този пост няма да се превърне в обяснителен преразказ с елементи на разсъждение за същносттта на този тип лицензии, а ще покаже нещо много просто – как авторски права малко хора си правят труда да спазват. Още тук искам ясно да посоча, че това не е мрънкане насочено към всички журналисти по принцип – има много съвестни колеги, които са готови да ти поискат снимка и да се съобразят с желанието ти.

Според правилата на този блог всеки материал може да се ползва по доста свободен начин, но има едни много меки граници, които държа да се спазват. Същото важи и за почти всички интернет-пространства, където се подвизавам. Но когато някой нарушава дори този гъвкав лиценз, тогава ми става тъпо и обидно. Особено в следния контекст:

Материалът е от 5 март тази година. Снимката е взета от мой албум в Picasa, направена е на рождения ми ден преди две години. Не са ме карали да пия рекламите, просто видимо ни е ударила лигнята. Чудех се само дали да съдя за неправомерно използване на чужд снимков материал без допитване до автора или за нещо в сферата на уронване на престижа. Но както и да е – мина ми. Естествено, написах писмо до редакцията. Естествено, отговор не получих. Ами както се казва, благодаря за вниманието! Нямах намерение да раздувам въпроса – не намерих смисъл, не ми се занимаваше. Но сега реших да покажа за какво става дума, като същевременно използвам примера в подкрепа на отвореното писмо.

Смятам, че е крайно време на хората да им стане ясно, че няма автор с необятно творчество на име Интернет. Особено на пишещите хора, които потенциално също са застрашени от интелектуална кражба. У нас се шири нагласата, че щом си плащаме таксата за интернета, значи всичко, намерено в него, трябва да е безплатно. С това до известна степен съм съгласна – но когато посочването на източник под снимката прави разликата между правомерна и неправомерна употреба, не изисква много усилия да се съобразиш с желанието на автора. И ако пиратството било причинено от ограничени материални средства на теглещите, то подобни изцепки са причинени от нищо друго освен ограничени количества журналистическа етика.