След кратка почивка реших отново да се включа в Blog Challenge. Тази седмица Деси ни провокира с темата „На въртележката„. Надявам се, че моята интерпретация по темата ще ви хареса. До петък остава малко време и ми е интесно да видя къде ще се класирам в състезанието само за два дни и половина. За да ми помогнете, оставете едно коментарче под поста и гласувайте в Svejo и TopBlogLog.
На въртележката
Поколеба се на входа, както обичаше да прави. Наслаждаваше се на предстоящото, без да бърза. Валеше и леки капки се стичаха по бузите му. От заведението отсреща се носеше джаз – нотите излизаха да подишат чист въздух под дъжда и се разхождаха със ситни крачки по улицата.
Вратите се отвориха. Първо се открехнаха съвсем леко, сякаш се замислиха дали да си направят труда да го пуснат вътре. След лек натиск поддадоха напълно. И без това беше тъмно, затова затвори очи. Казват, че когато елиминираш едно от сетивата, другите се усилват – реши да пробва. Първо хаотично обходи навсякъде, проучи внимателно всяко ъгълче. Придвижването опипом му доставяше удоволствие. Меките стени поддаваха леко, когато ги натиснеш и оставяха усещането, че можеш да потънеш в тях.
След това се насочи към центъра. Едно пробно кръгче, бавно и съсредоточено. По-скоро проба на механизмите, отколкото скорост. Хареса му. После още едно. По-бързо. И още едно. Още по-бързо. Оборотите се засилиха. В главата му изплуваха размазани спомени от часовете по физика: „Всяко движение по затворена крива е ускорително. Тривиален случай на такова движение е движението на тяло по окръжност. В този случай центростремителната сила е насочена към центъра на окръжността. Центростремителното ускорение зависи от радиуса r на окръжността и от скоростта v (линейната скорост) на обекта.” Инерцията на въртенето засмука теорията и я запрати в друго измерение.
Наклони глава и перспективата се счупи. Завъртане в обратна посока. Чак да ти се завие свят. Стисна очи още по-силно и отдаде цялото си внимание на движението. Имаше чувството, че може да продължи вечно. Но чувствата са измамни. Въртенето се забави. Хипнотизиран, той отново мина опипом по стените като се препъваше леко. Поколеба се на входа, направи няколко крачки напред и назад, без да знае дали наистина е готов да излезе.
Отвори очи. Тя също. Усмихна се, докосна го само с устни, за да запечата края на целувката. „Започва да вали по-силно. Хайде да се скрием и да слушаме джаз!”
_____
снимка: Moonrhino
Хайде! 😉
Тук поне е слънчево, но пък с такива мотиви си мечтая за дъжд 🙂
Не обичам джаз, но пък въртележката……супер!
Липсата на интерес към джаза е голям пропуск! 🙂 Шегувам се – всеки има право на собствен вкус. Поне обичаш френска музика, та пак имаме допирни точки 😉
Хубава идея. Според мен последният абзац трябва да е в началото, защото иначе до последно се чудиш защо четеш (или поне аз се зачудих) 🙂
Благодаря! А за последния абзац – това му е идеята 😉
Ей, страхотно! Няма как да не коментирам стила. Кратки, силни и сегментирани изречения с променящ се смисъл. Подреждане на абзаците по усещания. Промяна на перспективата…
Познат ми е от някъде и ме накара широко да се усмихна.
Благодаря, мнението на специалистите е важно 😉 Интересно ми е на какво ти напомня обаче?
Стилистично вече май конкретизирах. Иначе го свързвам и с един скорошен спомен. 🙂
Този път ми харесва, може да дам цялата си подкрепа 🙂
Ще чакам със затаен дъх! Да не би да работиш рицар на бял кон, когато ти остане време? 😉
В един момент си помислих, че е нещастна любов. Натъжаваш ме така 🙂
Иначе за пореден път е прекрасно. Даже физиката не ме уплаши 🙂
Е, чети, после си прави изводите! 😉 Физиката мен лично ме изплаши, а да не ти обяснявам как ме гледаха, докато ровех физиката в Уикиперия 😉
Джазът е добре 🙂
Успех!
Джазът винаги е добре 😉 Благодаря!
„…нотите излизаха да подишат чист въздух под дъжда и се разхождаха със ситни крачки по улицата.“
Много интересно, браво, супер си 😉
🙂 Благодаря ти!
Като се замисля, BLOG CHALLENGE-ът е точно като живота – много гледни точки, шарено, различно…
И точно това му е хубавото – поздравления, Васи! 🙂
Браво на тебе, много добре си го написала и продължавай все така.
Който си го може, го може! Желая ти успех и майка ти има защо да се гордее с такова дете!!! Дерзай!
Хаха, благодаря – остава да почна и да мия чиниите, когато съм си вкъщи и мама ще е още по-горда 😉
Много е хубаво
Веси, можеш повече! Не че не ми хареса – арно е, но…Но физиката ми идва в повече.
Въртележката е благодатна тема за писане 🙂
Поздрави!
Супер – такива коментари много ме амбицират! 🙂 Благодаря ти 😉
Много ми харесва. Продължавай в същия дух! 🙂
Поздравления!
Готино е 🙂 …успех!
Успех, Васи!
Наситен разказ! Успех, Васи, имаш и моята подкрепа 🙂
гласувам за теб 😉
Супер! Много се радвам, че пак участваш и успех! Няма да скрия, че твоя блог ми е един от любимите.
Много интересно написано. Обичам джаз ,а пък в съчетание с дъжд супер!
Много ми хареса това :“нотите излизаха да подишат чист въздух под дъжда и се разхождаха със ситни …“
Успех на авторката!!
Много интересно! С удоволствие го прочетох. А финала е повече от приятен.Успех на момичето!!
Много готина историйка. Браво.
Дъжд, джас….страхотно….
Страхотна е! Успех!
brawo
Успех. Историята е добра, така че силно стискам палци ти да избереш следващата тема! 🙂
Много добър език – точен и ясен! И дъжд, и джаз… страхотно!
хареса ми 🙂
Толкова сте много, че не мога да насмогна 🙂 Благодаря на всички за добрите думи и подкрепата 🙂
самоцелно. упражнение по стил?
Opredeleno dobra interpretaciq na temata! Uspeh 🙂
Уау…..!!! Целувката е толкова страстна, че джаза зазвучава в ушите ти, дъжда придава вкус, а физиката…..нямам думи…Остани дълго на тази върталежка!
Успех Васи!
Много кратичко пътуване. Явно си бързала да се скриеш на сухо и да слушаш джаз 🙂
Все едно съм на лекциите по класическа механика. Не разгледала граничния случай на релативистично изменение, ама иначе разказчето е добро :)))
Ей, пощади ме – учила съм физика само в 9 и 10 клас, а това си беше доста отдавна! 🙂
Много ми хареса! Кратки изречения, но право в целта, които те карат да усетиш всяко завъртане на въртележката 🙂 Успех!!
Браво, Васи! Успех и на теб!
Знаех си, че въртележката ще те върне в играта. Успех!
Отлично е , Васи!!!!!!!!!!
Нежно и приглушено като джаз,като Чарли Паркър, Телониъс Монк.
Много секси!
Я спирайте направо състезанието, и някой да я обяви за победител!
Леле, не е шега, слушах Паркър, докато пишех! Изумяваш ме понякога! За което съм ти винаги благодарна 😉
Успех, стискам палци. Умееш да пишеш емоционално (което е различно от просто хубаво) 🙂
interesna istoriq vurhu, koqto moje mnogo da se razsujdava.ima6 moqta podkrepa 🙂
Зажадувах за една по-голяма доза джаз, докато четях:-) Имаш и моята подкрепа!
^^ haide vutre=)) xixi mn qko uspeh !!
Успех!!!
Страхотна си Василенче! Много хубав стил, интересен и модерен, грабващ вниманието. Освен това идеите ти са чудесни.
Jazz…Jazzz 🙂 Браво:))
Харесва ми. Успех!!
Успех 🙂
Хубаво е Васи, хареса ми! 🙂
И аз помагам с коментар, успех!
Успех!
Разказът ми напомни тази песен 🙂
http://www.youtube.com/watch?v=rmCpOKtN8ME&feature=related
Хахахахаха, много е забавно да го слагаш точно сега – вчера, общо взето, ми се случи нещо такова 🙂
Хареса ми. Успех!
Много ми допадна! Навява много мисли за въртележката на живота – първо млади и влюбени, бързат към нещо, забързват ход, забавят ход, идват, отиват си, но неизменно живеят живота си по законите на физиката. И продължават нататък – въртележка.
Поздравления!
Чудесно, браво
Благодаря пак за коментарите. Много е приятно да разбереш, че текстовете ти се харесват 🙂
Честито на победителя!
Благодаря! 🙂
bravo Vasiii 🙂 mejdo drugoto moje da me nqma za tova oplylnomoshtavam koito i da e da me vpishe v noviq Tur 😉
Svejo: 🙂 🙂 🙂 (thumb up)