• Skip to primary navigation
  • Skip to content

Васи ли?!

Блог за маркетинг, PR, технологии и всичко останало

Main navigation

  • Work
    • всички
    • социални медии
    • реклама
    • PR
  • Play
    • всички
    • фотография
    • театър
    • пътуване
  • За мен
    • За мен
    • Подари ми книга!

На въртележката

Категория: Play

След кратка почивка реших отново да се включа в Blog Challenge. Тази седмица Деси ни провокира с темата „На въртележката„. Надявам се, че моята интерпретация по темата ще ви хареса. До петък остава малко време и ми е интесно да видя къде ще се класирам в състезанието само за два дни и половина. За да ми помогнете, оставете едно коментарче под поста и гласувайте в Svejo и TopBlogLog.


На въртележката

carouselПоколеба се на входа, както обичаше да прави. Наслаждаваше се на предстоящото, без да бърза. Валеше и леки капки се стичаха по бузите му. От заведението отсреща се носеше джаз – нотите излизаха да подишат чист въздух под дъжда и се разхождаха със ситни крачки по улицата.

Вратите се отвориха. Първо се открехнаха съвсем леко, сякаш се замислиха дали да си направят труда да го пуснат вътре. След лек натиск поддадоха напълно. И без това беше тъмно, затова затвори очи. Казват, че когато елиминираш едно от сетивата, другите се усилват – реши да пробва. Първо хаотично обходи навсякъде, проучи внимателно всяко ъгълче. Придвижването опипом му доставяше удоволствие. Меките стени поддаваха леко, когато ги натиснеш и оставяха усещането, че можеш да потънеш в тях.

След това се насочи към центъра. Едно пробно кръгче, бавно и съсредоточено. По-скоро проба на механизмите, отколкото скорост. Хареса му. После още едно. По-бързо. И още едно. Още по-бързо. Оборотите се засилиха. В главата му изплуваха размазани спомени от часовете по физика: „Всяко движение по затворена крива е ускорително. Тривиален случай на такова движение е движението на тяло по окръжност. В този случай центростремителната сила е насочена към центъра на окръжността. Центростремителното ускорение зависи от радиуса r на окръжността и от скоростта v (линейната скорост) на обекта.” Инерцията на въртенето засмука теорията и я запрати в друго измерение.

Наклони глава и перспективата се счупи. Завъртане в обратна посока. Чак да ти се завие свят. Стисна очи още по-силно и отдаде цялото си внимание на движението. Имаше чувството, че може да продължи вечно. Но чувствата са измамни. Въртенето се забави. Хипнотизиран, той отново мина опипом по стените като се препъваше леко. Поколеба се на входа, направи няколко крачки напред и назад, без да знае дали наистина е готов да излезе.

Отвори очи. Тя също. Усмихна се, докосна го само с устни, за да запечата края на целувката. „Започва да вали по-силно. Хайде да се скрием и да слушаме джаз!”

_____
снимка: Moonrhino

СВЪРЗАНИ ПОСТОВЕ

Tweet
Pin
Share10
10 Shares

3 март 2010 Тагове: Blog Challenge, разказ

Абонамент

Абонирай се за месечния нюзлетър (на английски) на "Васи ли?!" и Valchanova.me.

Reader Interactions

Коментари

  1. Иван коментира

    3 март 2010 в 11:17

    Хайде! 😉

    Отговор
    • Васи коментира

      3 март 2010 в 12:10

      Тук поне е слънчево, но пък с такива мотиви си мечтая за дъжд 🙂

      Отговор
  2. Нина коментира

    3 март 2010 в 11:37

    Не обичам джаз, но пък въртележката……супер!

    Отговор
    • Васи коментира

      3 март 2010 в 12:12

      Липсата на интерес към джаза е голям пропуск! 🙂 Шегувам се – всеки има право на собствен вкус. Поне обичаш френска музика, та пак имаме допирни точки 😉

      Отговор
  3. Асен коментира

    3 март 2010 в 12:07

    Хубава идея. Според мен последният абзац трябва да е в началото, защото иначе до последно се чудиш защо четеш (или поне аз се зачудих) 🙂

    Отговор
    • Васи коментира

      3 март 2010 в 12:10

      Благодаря! А за последния абзац – това му е идеята 😉

      Отговор
  4. Biser коментира

    3 март 2010 в 12:56

    Ей, страхотно! Няма как да не коментирам стила. Кратки, силни и сегментирани изречения с променящ се смисъл. Подреждане на абзаците по усещания. Промяна на перспективата…
    Познат ми е от някъде и ме накара широко да се усмихна.

    Отговор
    • Васи коментира

      3 март 2010 в 16:18

      Благодаря, мнението на специалистите е важно 😉 Интересно ми е на какво ти напомня обаче?

      Отговор
      • Biser коментира

        4 март 2010 в 10:08

        Стилистично вече май конкретизирах. Иначе го свързвам и с един скорошен спомен. 🙂

  5. Lubo коментира

    3 март 2010 в 14:54

    Този път ми харесва, може да дам цялата си подкрепа 🙂

    Отговор
    • Васи коментира

      3 март 2010 в 16:22

      Ще чакам със затаен дъх! Да не би да работиш рицар на бял кон, когато ти остане време? 😉

      Отговор
  6. Диана коментира

    3 март 2010 в 14:54

    В един момент си помислих, че е нещастна любов. Натъжаваш ме така 🙂
    Иначе за пореден път е прекрасно. Даже физиката не ме уплаши 🙂

    Отговор
    • Васи коментира

      3 март 2010 в 16:23

      Е, чети, после си прави изводите! 😉 Физиката мен лично ме изплаши, а да не ти обяснявам как ме гледаха, докато ровех физиката в Уикиперия 😉

      Отговор
  7. Ради коментира

    3 март 2010 в 14:59

    Джазът е добре 🙂
    Успех!

    Отговор
    • Васи коментира

      3 март 2010 в 16:23

      Джазът винаги е добре 😉 Благодаря!

      Отговор
  8. Божидар Костов коментира

    3 март 2010 в 19:19

    „…нотите излизаха да подишат чист въздух под дъжда и се разхождаха със ситни крачки по улицата.“
    Много интересно, браво, супер си 😉

    Отговор
    • Васи коментира

      3 март 2010 в 21:06

      🙂 Благодаря ти!

      Отговор
  9. Пламен Петров (Пламски) коментира

    4 март 2010 в 08:39

    Като се замисля, BLOG CHALLENGE-ът е точно като живота – много гледни точки, шарено, различно…

    И точно това му е хубавото – поздравления, Васи! 🙂

    Отговор
  10. Руми коментира

    4 март 2010 в 08:54

    Браво на тебе, много добре си го написала и продължавай все така.
    Който си го може, го може! Желая ти успех и майка ти има защо да се гордее с такова дете!!! Дерзай!

    Отговор
    • Васи коментира

      4 март 2010 в 12:21

      Хаха, благодаря – остава да почна и да мия чиниите, когато съм си вкъщи и мама ще е още по-горда 😉

      Отговор
  11. Ирина коментира

    4 март 2010 в 09:06

    Много е хубаво

    Отговор
  12. Стефан Стоилов коментира

    4 март 2010 в 09:37

    Веси, можеш повече! Не че не ми хареса – арно е, но…Но физиката ми идва в повече.
    Въртележката е благодатна тема за писане 🙂
    Поздрави!

    Отговор
    • Васи коментира

      4 март 2010 в 12:20

      Супер – такива коментари много ме амбицират! 🙂 Благодаря ти 😉

      Отговор
  13. Жоро коментира

    4 март 2010 в 09:52

    Много ми харесва. Продължавай в същия дух! 🙂

    Отговор
  14. Валентин Караманчев коментира

    4 март 2010 в 10:31

    Поздравления!

    Отговор
  15. Мира Михова коментира

    4 март 2010 в 10:36

    Готино е 🙂 …успех!

    Отговор
  16. Rayn@ коментира

    4 март 2010 в 11:02

    Успех, Васи!

    Отговор
  17. PetyaIvanova коментира

    4 март 2010 в 11:06

    Наситен разказ! Успех, Васи, имаш и моята подкрепа 🙂

    Отговор
  18. venimus коментира

    4 март 2010 в 11:08

    гласувам за теб 😉

    Отговор
  19. Влади коментира

    4 март 2010 в 11:13

    Супер! Много се радвам, че пак участваш и успех! Няма да скрия, че твоя блог ми е един от любимите.

    Отговор
  20. Nadezhda коментира

    4 март 2010 в 11:18

    Много интересно написано. Обичам джаз ,а пък в съчетание с дъжд супер!
    Много ми хареса това :“нотите излизаха да подишат чист въздух под дъжда и се разхождаха със ситни …“
    Успех на авторката!!

    Отговор
  21. Анка коментира

    4 март 2010 в 11:28

    Много интересно! С удоволствие го прочетох. А финала е повече от приятен.Успех на момичето!!

    Отговор
  22. Стефан Русев коментира

    4 март 2010 в 11:31

    Много готина историйка. Браво.

    Дъжд, джас….страхотно….

    Отговор
  23. Eleonora коментира

    4 март 2010 в 11:43

    Страхотна е! Успех!

    Отговор
  24. георги гошев коментира

    4 март 2010 в 11:59

    brawo

    Отговор
  25. Ружа Загорска коментира

    4 март 2010 в 12:03

    Успех. Историята е добра, така че силно стискам палци ти да избереш следващата тема! 🙂

    Отговор
  26. Антония Дамянова коментира

    4 март 2010 в 12:04

    Много добър език – точен и ясен! И дъжд, и джаз… страхотно!

    Отговор
  27. Лита коментира

    4 март 2010 в 12:16

    хареса ми 🙂

    Отговор
  28. Васи коментира

    4 март 2010 в 12:22

    Толкова сте много, че не мога да насмогна 🙂 Благодаря на всички за добрите думи и подкрепата 🙂

    Отговор
  29. д-р купър коментира

    4 март 2010 в 12:29

    самоцелно. упражнение по стил?

    Отговор
  30. Kateto коментира

    4 март 2010 в 12:59

    Opredeleno dobra interpretaciq na temata! Uspeh 🙂

    Отговор
  31. bubsun коментира

    4 март 2010 в 13:40

    Уау…..!!! Целувката е толкова страстна, че джаза зазвучава в ушите ти, дъжда придава вкус, а физиката…..нямам думи…Остани дълго на тази върталежка!
    Успех Васи!

    Отговор
  32. Кристина коментира

    4 март 2010 в 13:52

    Много кратичко пътуване. Явно си бързала да се скриеш на сухо и да слушаш джаз 🙂

    Отговор
  33. Tomcho коментира

    4 март 2010 в 14:56

    Все едно съм на лекциите по класическа механика. Не разгледала граничния случай на релативистично изменение, ама иначе разказчето е добро :)))

    Отговор
    • Васи коментира

      5 март 2010 в 15:11

      Ей, пощади ме – учила съм физика само в 9 и 10 клас, а това си беше доста отдавна! 🙂

      Отговор
  34. Милена коментира

    4 март 2010 в 15:47

    Много ми хареса! Кратки изречения, но право в целта, които те карат да усетиш всяко завъртане на въртележката 🙂 Успех!!

    Отговор
  35. Anelia Mircheva коментира

    4 март 2010 в 15:57

    Браво, Васи! Успех и на теб!

    Отговор
  36. Dessi Boshnakova коментира

    4 март 2010 в 16:11

    Знаех си, че въртележката ще те върне в играта. Успех!

    Отговор
  37. dido1903 коментира

    4 март 2010 в 16:49

    Отлично е , Васи!!!!!!!!!!
    Нежно и приглушено като джаз,като Чарли Паркър, Телониъс Монк.
    Много секси!
    Я спирайте направо състезанието, и някой да я обяви за победител!

    Отговор
    • Васи коментира

      4 март 2010 в 16:50

      Леле, не е шега, слушах Паркър, докато пишех! Изумяваш ме понякога! За което съм ти винаги благодарна 😉

      Отговор
  38. Galena коментира

    4 март 2010 в 17:16

    Успех, стискам палци. Умееш да пишеш емоционално (което е различно от просто хубаво) 🙂

    Отговор
  39. Mihaela коментира

    4 март 2010 в 18:04

    interesna istoriq vurhu, koqto moje mnogo da se razsujdava.ima6 moqta podkrepa 🙂

    Отговор
  40. Боря коментира

    4 март 2010 в 18:54

    Зажадувах за една по-голяма доза джаз, докато четях:-) Имаш и моята подкрепа!

    Отговор
  41. chavdar b коментира

    4 март 2010 в 19:13

    ^^ haide vutre=)) xixi mn qko uspeh !!

    Отговор
  42. Дани коментира

    4 март 2010 в 21:11

    Успех!!!

    Отговор
  43. Denica коментира

    5 март 2010 в 09:47

    Страхотна си Василенче! Много хубав стил, интересен и модерен, грабващ вниманието. Освен това идеите ти са чудесни.

    Отговор
  44. Ruslan коментира

    5 март 2010 в 10:24

    Jazz…Jazzz 🙂 Браво:))

    Отговор
  45. Mariyana коментира

    5 март 2010 в 10:29

    Харесва ми. Успех!!

    Отговор
  46. The Shaman коментира

    5 март 2010 в 10:32

    Успех 🙂

    Отговор
  47. Петър коментира

    5 март 2010 в 10:54

    Хубаво е Васи, хареса ми! 🙂

    Отговор
  48. Maggie коментира

    5 март 2010 в 10:56

    И аз помагам с коментар, успех!

    Отговор
  49. Veselina коментира

    5 март 2010 в 11:54

    Успех!

    Отговор
  50. Мария Филипова коментира

    5 март 2010 в 14:21

    Разказът ми напомни тази песен 🙂
    http://www.youtube.com/watch?v=rmCpOKtN8ME&feature=related

    Отговор
    • Васи коментира

      5 март 2010 в 15:10

      Хахахахаха, много е забавно да го слагаш точно сега – вчера, общо взето, ми се случи нещо такова 🙂

      Отговор
  51. Светла коментира

    5 март 2010 в 14:39

    Хареса ми. Успех!

    Отговор
  52. Бистра Мангърова - Биби коментира

    5 март 2010 в 14:48

    Много ми допадна! Навява много мисли за въртележката на живота – първо млади и влюбени, бързат към нещо, забързват ход, забавят ход, идват, отиват си, но неизменно живеят живота си по законите на физиката. И продължават нататък – въртележка.

    Поздравления!

    Отговор
  53. ВАЛЕНТИНА ЯНКОВА коментира

    5 март 2010 в 15:06

    Чудесно, браво

    Отговор
  54. Васи коментира

    5 март 2010 в 15:09

    Благодаря пак за коментарите. Много е приятно да разбереш, че текстовете ти се харесват 🙂

    Отговор
  55. Нина Николаева коментира

    5 март 2010 в 16:18

    Честито на победителя!

    Отговор
    • Васи коментира

      5 март 2010 в 16:37

      Благодаря! 🙂

      Отговор
      • bojidar kostov коментира

        5 март 2010 в 17:32

        bravo Vasiii 🙂 mejdo drugoto moje da me nqma za tova oplylnomoshtavam koito i da e da me vpishe v noviq Tur 😉

  56. sown коментира

    6 март 2010 в 04:08

    Svejo: 🙂 🙂 🙂 (thumb up)

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Авторски права © 2021 · No Sidebar Pro на Genesis Framework · WordPress · Log in