Най-приятната част от това да имаш блог от 10 години (да, ЧРД със закъснение!) е че имаш желязно извинение да седиш в петък вечер на дивана с Bailey’s и The Chainsmokers и асоциално да си цъкаш по лаптопа. Съдбата си знае работата – when you’re down ти напомня за моменти на високост, във физическите координати и в психологическите такива.
Дойде време да обработя снимките от Орлово око – прекрасно място до Триград, на което се стига с много кал, смях и почти вечни мигове, в които си отлепен от седалката на отворения офроуд джип. Валя, светна, задуха, облаците от ниското се вдигнаха като на компютърна симулация и закриха цялата гледка. Но в промеждутъците, в скъсаните им облачни шевове… се крият неща, за които спомените са твърде плоски, камо ли снимките. Е, опитах се!
Да няма дъно под теб е едновременно адски страшно и толкова окриляващо.
Вашият коментар