Оксфорд: пролетно-академично

Може би е странно, че след като прекарах половин година в Англия, пак ходим там на екскурзии. Но пък страната успя да ми влезе под кожата, а и има много приятни места за обикаляне. Затова напролет хванахме раничките и отидохме на още една разходка из Кралството. Първата дестинация беше Оксфорд, където вече бях ходила, но исках да разгледам по-подробно. Два дни се оказаха напълно достатъчни.

След като кацнахме на Гатуик, хванахме влака и отпрашихме към Оксфорд. Градът е доста малък, но пък събира феновете на академичния живот… и феновете на Докинс, разбира се 🙂 Бяхме се подготвили за дъжд и студ, но мястото ни посрещна с невъобразимо приятни пролетни моменти. Затова отделихме подобаващо внимание на парковете и ботаническата градина. Черешови дръвчета, лалета, слънце и всичко необходимо беше налице.

Преди не бях обръщала внимание, че през Оскфорд всъщност минава Темза. Реката идва тук, преди да се понесе към Лондон и да се превърне в първообраз на Пратчетовата река Анкх. Но и тук водата вече е мътна, а течението на моменти е лениво, като вали е силно. Темза се ползва от средно големи корабчета, а в този период на годината – и от пияни студенти с хипстърски сакенца и студентки с толкова къси поли, че чак ти е неудобно. Честно, не знам как има раждаемост после в тая страна. Тъй като съм естет, ще се огранича със снимка на реката.

Off-topic: Нещото, заради което обожавам Англия, е тази атмосфера на старо, която лъха отвсякъде. Ако искаш, можеш спокойно да забравиш календара, без да полагаш много усилия. И в същото време, ако ти трябва магазин за техника, той е на няколко крачки разстояние. Определено ми се живее още тук, въпреки местните. В Оксфорд пък освен старо, всичко е и много академично. Оставаш с впечатлението, че самото място е по-умно от останалите.

Учудващо, попаднахме на Morris dancers. Доколкото помня, идеята е сходна с нашите кукери и отново става дума за гонене на злото и прочие. Който е чел Пратчет, веднага се сеща за Тъмния Морис, но тук беше доста по-питомно (т.е. хората бяха облечени). Направи ми впечатление, че има и доста участници под 30 – сигурно и в Англия народните танци стават модерни, както у нас.

Има и още читави снимки във Flickr.