Често се забавлявам с безумни реклами във Facebook. Днес ме посрещна поредният пример за рекламна кретивност – този път от сайта myend.org. Явно хората там са добре осведомени и ме информираха, че всичко е безсмислено:
Много вярно! Защо пък въобще да се бъхтя като така или иначе един ден ще се превърна в прах?! Едно обаче ме притеснява – фразата „след малко“. Именно тя ме накара да се разтреперя, а само да довърша този пост, отивам да се нагримирам, да си облека ефирна нощница и да легна в леглото, за да чакам. Дано да не чакам много в тази поза, че ще ми стане скучно…
А сега сериозно – вероятно тези рекламни послания работят при определена целева аудитория. Все пак има достатъчно суеверни хора, които ще се изкушат да видят какво ще им каже сайтът, дори и от желание да получат резултат „2068 година“. Фактът, че дори аз съм обърнала внимание на заглавието показва, че то има потенциал да привлече интерес. Създаването на усещане за страх е печеливша формула, колкото и да не ми е приятна лично на мен, особено когато се дава и решение на въпроса: „страх те е, че ще умреш -> ние ще помогнем, ние знаем“.
И въпреки това, вероятността да отблъснеш потребителя с толкова песимистично послание е голяма – нормална психологическа реакция е да си затвориш очите и да пренебрегнеш това, което ти казват, просто защото не ти се мисли точно сега за екзистенциалния проблем на тленността. Да не говорим, че изречението „Ние знаем кога ще умреш“ по-скоро ми напомня за предупреждение на италианската мафия. Решение може да се намери в малко по-олекотена интерпретация на същите апели, с по-оптимистична нотка – дори клише като „Живей, преди да е станало модерно да се мре!“ звучи по-добре.
И все пак от myend.org се окажат прави? Ако до три-четири дни няма нов пост тук, да знаете защо…
Вашият коментар